Вече писах за коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев.
За ролята му в процеса, довел до обесването на Васил Левски. По настояване на графа в състава на съда са включени българите:
хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
Целта е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация.
Писах и за неговата роля при организирането и обявяване на схизма против Българската църква от руската църква и Вселенската патриаршия през 1872 г. в опита му да спре единението на българската нация.
Той е втория поред руски консул (наричан в Цариград „вицеимператор“ заради огромното си влияние над Султана!) , който изисква от османските власти заточение за българските владици. Първото заточение го изисква още през 1860 г. предишния руски консул княз Лобанов.
Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир. Българската общоност в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.
Махмуд Недим паша, един от малцината прозорливи османски държавници, удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.
Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша от поста му.
Днес искам да споделя как руските господари награждават верните си мекерета.
Публикувам заповедта, с която княз Дондуков назначава хаджи Иванчо Хаджипенчович – един от продажните руски мекерета, осъдили Левски на смърт, за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май 1879 г.
Та се присетих и за днешните измекяри…