Строго секретно. Самолетоносачът „Адмирал Кузнецов”

Или защо руският самолетоносач е уникален?!
Преди време моят кореспондент в Москва се разходи до Мурманск и срещу каса водка за вахтения офицер се качи на борда на  „гордостта” на руския флот – самолетоносача „Адмирал Кузнецов”, малко преди да отплава за далечно плаване.  Вече качил се на палубата, срещу 5000 рубли (около 100 лв.) в брой му разрешили и да заснеме новите високи  космическите технологии,  както и да се разходи из основните сектори на кораба. Предоставяме на нашите читатели кратък репортаж  от тази разходка, преки впечатления на екипажа, както и снимков материал.
Самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” е единственият самолетоносач на Русия.
Построен е в Украйна за 6 години (от 1985 до 1991 г.), в „Черноморски корабостроителен завод“ в гр. Николаев, административен център на Николаевска област. Днес в Русия няма корабостроителница, която може да произведе подобен кораб и по тази причина се наложи Русия да закупува хеликоптероносачи от Франция. Сделката обаче пропадна, заради агресията на Русия в Украйна.
Корабът разполага с 4 паротурбинни двигатели 200 000 к.с. Дълъг е 302 м и широк 73 м. Максималната му скорост е 29 възела. Автономност – само 45 денонощия. На кораба може да се разположат само 24 изтребители –  12 бр. Су-27К/Су-33 и 12 броя МиГ-29К, както и 24 хеликоптера. Запасът от авиационно гориво е 2500 тона.

Флагманът на руския боен флот пуши като корабите с парни двигатели на въглища. Според експерти това е умишлен ход, целящ заблуда на противника, който си мисли, че в далечината плава гемия на парни въглища.

(За сравнение само един от действащите самолетоносачи на САЩ, примерно „Джон К. Стенис“ е снабден с  два ядрени реактора „Уестингхаус A4W“, които дават неограничени възможности за пробег и възможността да се придвижва от точка „А“ до точка „Б“ със скорост, близка до максималната, което е огромно тактическо предимство, недостъпно от кораби, задвижвани с дизел-генераторни турбини. „Джон К. Стенис“ може да плава 20 години без да презарежда гориво. Запасът от авиационно гориво е 3000 тона, но трябва да се има предвид и факта, че американските изстребители имат над два пъти по-малък разход. На борда му са разположени 90 самолета и разполага със свръхмодерната противовъздушна система Phalanx CIWS. Това е само един от самолетоносачите на разположение на НАТО ).

Но да се върнем към  „Адмирал Кузнецов”…

Оборудването е допотопно от средата на 20 век.

Видимо и от снимките по-долу ръждата вече се прокрадва навсякъде. Единственото изключение е на горната палуба, от която излитат самолетите, както и в командния отсек и хангарите. Вътре в командния отсек оборудването е допотопно, от 80-те години, електрониката е непозната дума, а човек има чувството, че е попаднал в дизелов локомотив. Екипажът все още работи с хартиени карти, по които чертае с моливи. (Спомням си, че в основното училище имахме подобни занимания.)

Корабът представлява низ от катакомби, в които, както и един от сержантите сподели, човек трудно може да се ориентира дори и след една година служба на борда.

Кореспондентъ ми споделя : ”Спуснахме  се под 3-та палуба. Изведнъж попаднахме в друг свят – изоставени каюти, някои от които наводнени. Не, че е проникнала вода, просто има течове от тръбите на канализацията, а миризмата, нали е сещате…?! Там липсва осветление, освен в секторите за снабдяване. По надолу, в трюма – всичко е в масло, мазут и вода. В много от отсеците ползвахме фенерче, защото осветлението не работи. На места има огромни купчини чували с боклук, тъй като предвиденото място е малко, а изхвърлянето на боклука става само в определени за целта дни. В открито море при по-дълги плавания се изхвърля директно зад борда.  Там не ми разрешиха да снимам, за да не си навлекат наказания и инспекции от Главното командване.”

Според вахтения офицер отоплението на кораба е оскъдно. Основната причина е липсата на постоянно действащ помощен бойлер и агрегат за целта . Затова парата за битови нужди е взета от оснвния агрегат, което е много скъпо, а и  по принцип специално за  котелната вода  –тя е с друго основно предназначение. Затова отоплението се пуска периодично, колкото да не замръзне екипажа. По тази причина вътре в кораба е студено, дори и при температури над нулата. През зимата температурата в каютите не надвишава 12 градуса, а в хангара – 5 градуса. Дори в хангара екипажът е с палта. При отрицателни температури и палубата замръзва и се обледява, което я прави непригодна за кацане. Единственият съществуващ вариант е размразяването й с познатите конвенционални методи. През зимата на 1998/1999 г. са замръзнали даже тръбите на един от основните котли.

Палубата на самолетоносача се обледенява при температури под нулата поради липса на нормално отопление в целия кораб. Дори за тази най-важна част не е помислено.

На много места стоят предупредителни надписи, добавени след инциденти, причинени от незнание.

Често в каютите гори електрическата мрежа, както и трансформаторите. В каютите липсва напрежение от 220 V, а е прокарано незнайно защо никому ненужното 127 V. По тази причина някой от екипажа често „хвърля”  фазата на  380 V, докато друг тегли жици до каютата си от захранване с 220 V. Това е повод за чести аварии, къси съединения и спирания на тока в цели отсеци.

Един от механиците споделя, че кражбите са често явление. „Краде се всичко от всеки. Наскоро някой открадна 200 чифта офицерски ботуши, а след няколко дни почти открито се разпродаваха сред екипажа. Командирът бесня, крещя, закани се, че всички ще вкара в ареста, но така и не откриха крадците. После сержантът показва и портмонето, завързано като герданче на врата. „Така е най-сигурно”, добавя усмихнат. Нашият репортер сподели, че с въпросният сержант са изпили заедно над литър  водка за по-малко от половин час, макар че след 4 часа въпросният механик застъпвал дежурство. „Аз изпих не повече от три водки и то защото ми беше адски студено” – сподели репортерът ни. В пристъп на откровение механикът ни показа снимка на плажуващия състав, който търси всяка възможност да се откъсне от мизерията в трюмовете. Командването проявява разбиране по въпроса.

Можем да продължим нашият разказ за „гордостта” на руския военен флот, но вече в мрежата има достатъчно изложени факти, данни и снимков материал на моряци, които са отбили службата си там, така че всеки може да се запознае и по-подробно.

Ние само ще добавим, че срещу този уникален самолетоносач само флотът на САЩ разполага с действащите:

• От клас „Кити Хоук“:
  • „Кити Хоук“ (CV-63)
• От клас „Ентърпрайз“:
  • „Ентърпрайз“ (CVN-65)
• От клас „Нимиц“:
  • „Нимиц“ (CVN-68)
  • „Дуайт Д. Айзенхауер“ (CVN-69)
  • „Карл Винсън“ (CVN-70)
  • Теодор Рузвелт(CVN-71)
  • „Ейбрахам Линкълн“ (CVN-72)
  • „Джордж Вашингтон“ (CVN-73)
  • „Джон К. Стенис“ (CVN-74)
  • „Хари С. Труман“ (CVN-75)
  • „Роналд Рейгън“ (CVN-76)
  • „Джордж Буш“(CVN-77)

Всеки един от тях превъзхождащ по брой самолети, ударна сила, автономност, противовъздушна, противоракетна и противоторпедна системи единствения руски самолетоносач. А Украйна едва ли ще им построи втори…