Вече съм отбелязал, а и все повече българи са разбрали за коварната и двулична АНТИБЪЛГАРСКА политика на имперската руска дипломация и най-вече на руския консул в Цариград граф Игнатиев, както в организирането на схизмата против Българската църква, така и в организирането състава на комисията, обесила Васил Левски.
В опита си да предотврати единение на българския народ , той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии.
Тук ще видите оригинала на писмото, с което граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получил задоволително решение“
В опита си да предотврати единение на нацията ни граф Игнатиев следва политиката на Русия и своя предшественик – руският консул в Цариград княз Горчаков, който за първи път изисква заточение на нашите владици още през 1861 г., когато вече е набрало сила народно-църковното ни движение и желае от Високата порта официално да признае независимата Българска екзархия.
Въпреки опитите на руската дипломация да предотврати това, обявяването се случва с най-високия по ранг документ в Османската империя – султански ферман от 1870 г.
Според чл. 10 от фермана територията на Българската екзархия надхвърля 200 000 кв. км. Според чл. 10 към нея могат да се присъединят и други епархии, които не са включени, но при гласуване и то с 2/3 мнозинство.
Съобразно този параграф се извършва гласуване в Македония под контрола на османските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е катастрофален за имперската руска политика и гръцките фанариоти. Практически цяла Македония се присъединява към Българската екзархия – Скопска, Охридска и Битолска епархии.
Прилагам оригинала на фермана, както и карта на Българската екзархия, населена с преобладаващо българско население:
Това е моментът, в който османските власти осъзнават, че е по-добре да гледат на възродената българска нация като предпазен буфер пред имперските амбиции на другата паразитна империя в опита й да завземе нови територии. За съжаление, до голяма степен непоследователната им политика и вариране между Русия и Великите сили изиграват фатална роля за империята, а и за българската национална кауза.
След заточените на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпореда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.
След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише:
„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
Прилагам и линк към книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, където продробно са описани горните събития.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2846&Level=3
Длъжен съм да уточня, че Симеон Радев е един от малкото истински пробългарски историци, отразяващ вярно и подробно събитията в тази епоха, за разлика от нароилите се през последните десетилетия псевдоисторици, назначени на хранилка от Кремъл и покорните му слуги тук, за да обслужват идеологемите на руския империализъм и да преиначават, укриват и изкривяват истинската ни история с цел убийство на националния ни дух и принизяване на народните ни борби и въжделения.
Та, да си дойдем на думата…
Както вече споменах, от мои източници във Военно разузнаване разбрах, че там се пазят факсимилетата от кореспонденцията на граф Игнатиев с османските власти относно организирането на „процеса” (всъщност комисия, а не съд), която се произнася за съдбата на Апостола. Лично по настояване на граф Игнатиев в състава на комисията са включени четирима българи:
хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.
Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община
Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис
Петър(Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.
В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самия султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”.
Образуване на голяма, сплотена и независима България ще бъде радикална пречка за завоевателните амбиции на руския империализъм на Балканите и по тази причина имперската дипломация всячески се стреми да не допусне това. Само след няколко години – на 8 юли 1876 г., веднага след Априлското въстание, Русия ще подпише с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската секретно споразумение, с което ще заложи основите на Берлинския договор и разпокъсването на българските земи. https://istinata.bg/?p=62
Тук прилагам докладът на Граф Игнатиев до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него, в който доволно докладва за добре свършената работа. В интернет отдавна се цитира писмото от архива на Патриарх Кирил, но с посочени грешни сигнатури. Успях да го издиря във фонда в ЦДА, заснех го с резолюция 15 мегапиксела и впоследствие ще предоставя на архива и целия заснет микрофилм, както си му е редът.
Цитираният по-долу превод е изключително точен:
ОРИГИНАЛ
- – le 25. Janvier 1873.
30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le très humble et très obéissant serviteur
- Ignatiew
ПРЕВОД
- – 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул5 в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия6 е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир7, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга
Н. Игнатиев
Микрофилмът със сигнатурата от фонда на Патриарх Кирил в Централен държавен архив
Прилагам и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното им мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май 1879 г.
Публикувам го, за да е ясно. И за да се знае ИСТИНАТА.
Днес никой българин няма право да си прави илюзии относно целите, методите и средствата на руския империализъм, бил той имперски, съветски или съвременен олигархичен. Те не се променят. Променят се само носителите им.
Един аналтичен поглед върху текста на писмото ще открие нещо много по-различно от внушението на автора – СЪХРАНЯВАНЕ ДЕЛОТО НА АПОСТОЛА…а за смъртната присъда той е бил обречен по турското законодателство.
Прочетете в руската Википедия за тази епоха за да Ви стане ясно:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_II
Някак си не разбирам мотива на автора. Анализа на писмото говори, че освен Левски никой друг от революционерите в Турско не са пострадали, т.е. Левски е издържал и не е пропял, и дулото му остава. Затова след това е било възможно да се стигне до Априлското въстание. Радостта говори, че граф Игнатиев вероятно е познавал делото на Левски, вероятно се е познавал и е поддържал кореспонденция с някои от неговите съидейници. Между впрочем Миткалото често е ходил в Пловдив, Истанбул.
Може би мотива на автора става по ясен ако прочетете в Руската Википедия за епохата на нашият цар „Освободител“:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_II
прочетох статията с интерес, но не разбрах къде в писмото се съдържа информацията, за която твърди автора?
И аз!
Русия винаги е била с нажежено желание да заграби България
Как познахте?
Глупако,
(без извинение…)
– Четеш писмото както дявола чете Евангелието… Според Игнатиев, великият везир го е послушал и е ОГРАНИЧИЛ РАЗСЛЕДНАВЕНО ДО МИНИМАЛНО ДОПУСТИМОТО ПО ЗАКОН… тоес Игнатиев е искал да НЕ СЕ РАЗКРИЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЛЕВСКИ…:
Ха сега прочети текста, глупако или по-точно соросоиден гьотферен…:
…“Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир7, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото….“
Великият български Народ е казал…:
-„То бива да се слугува на чужди интереси, бива – ама чак толкова много не бива…!!!“
.
Румен Стоянова, четеш както дявол евангелието, ма то де що е русофил сте от рогатите, та не се почудих! „…въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници.“ Та, що тъй комисията търсила „злосторници“ в Софийското съзаклятие на Левски, ако не е смятала и самия Левски за „злосторник“, за какъвто го е смятал и граф Игнатиев. Това ще ти избоде очите, ама пак няма да го видиш. ГРЕШНИЦИ СТЕ ВИЙ И НЕЩАСТНИЦИ НЕВИЖДАЩИ!
Абсолютно вярно, Георги Бяндов, много сте прав! Този „автор“ очевидно страда от заслепяващо висок диоптър на антибългарски насочената си русофобия. Тя струи от всичко, което е написал тук, но – освен Вашия пример – ще посоча още два възлови пункта:
Граф Игнатиев създава карта на бъдещата свободна България въз основа на картата на българския екзархат, официално издадена от Османската Империя, която той представя на Цариградската конференция; одобрена е от нея и точно отказът на турското правителство да се съгласи с решенията й упълномощават Русия да наложи това решение чрез война.
След фермана за отделяне на българската църква от юрисдикцията на Константинополския Патриарх всички български свещенници-патриоти започват да четат литургия на български език. Използвайки липсата на инструкция във фермана за езика, на който да се проповядва Христовата вяра, Патриархът, в качеството си на глава на Вселенската църква (което не много от християните всъщност му признават), заповядва да се продължи четенето по гръцките книги (разбира ли паството, или не, него не го интересува – интересува го мегали идея), като заплашва при неподчинение с даване под съд (на турския граждански съд, какъвто е редът в Империята). Някои попове се изплашват (владиците от сто години преди това, когато турците – под влияние на тогавашния Патриарх – ликвидират автокефалността й и поставят българската църква под Константинополския Патриарх, са почти изключително гърци) и се връщат към гръцкия. Неподчинилите се биват или заточени или пратени в затвор. Моят пра-пра-дядо поп Андрей, свещенник в Лозенград, е бил осъден на 101 години затвор в Одрин, по препоръката на Цариградския Патриарх, защото не се подчинява, а продължава да чете в църквата си на български.
Незнанието не е оправдание, но поне е обяснение. Когато обаче някой дрънка глупости с целенасочено пропагандно изкривяване в ущърб на националните интереси, това вече е национално предателство!
Целта на тази пувликация е да ни настрои против някого или да ни обедини за някаква клауза?
По времето когато граф Игнатиев пише това писмо в Русия действат няколко терористични групи едната от които убива самият цар, нашия т.н. „Освободител”, Александър II, а по късно има друг заговор и се опитват да убият и неговият син Александър III, където организатор е брата на Ленин, заради което той бива обесен. Нормално е за висш руски царски чиновник какъвто е граф Игнатиев, Левски да бъде квалифициран като „злосторник” и „заговорник”, а тази трагична част от националното ни освободително движение той оприличава на престъпна „Софийска афера” и по-нататък: „Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно”(за кого?) и „Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление” (а не от липсата на свобода за народа, за която се борят Апостола и революционерите, значи може да има и добро управление за нас т.е. руско) и „Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. За него това е заговор а не борба за национална свобода и дума не става да бъдем освобождавани. Впрочем нашият цар „освободител” бе убит от полският борец за свобода, Игнатий Гриневицки. Полша, Литвава, Белорусия, Украйна и Финландия са тогава под руско владичество/робство а преди това друг поляк Антон Березовски се опитва да го убие в Париж. Общо са правени 4 атентата на царя, а нялолко въстания от поляци, литовци, белоруси, украинци и байкалци са потопени в кръв. За какво освобождение на България си въобразяваме и за какъв Сорос говорите?
Четете историята а не партийните си читанки. Срамота е възрастни хора да се занимават с фалшифициране на собствената си история. Ето ви тук от руската Википедия, надявам се владеете руски:
Новое польское национально-освободительное восстание на территории Царства Польского, Литвы, Белоруссии и Правобережной Украины разгорелось 22 января (3 февраля) 1863 года. Помимо поляков, среди повстанцев было много белорусов и литовцев. К маю 1864 года восстание было подавлено русскими войсками. За причастность к восстанию было казнено 128 человек; 12 500 было выслано в другие местности (часть из них впоследствии подняла Кругобайкальское восстание 1866 года), 800 отправлено на каторгу.
Граф Игнатиев е руски дипломат и е съвсем естествено да защитава преди всичко интересите на Руската Империя. Когато руските интереси са съвпадали с тези на българите, той, разбира се, е защитавал и българските интереси. Но фактите показват, че борбите за самостоятелна църква не са били в интерес на Руската Империя, а национално-освободителното движение под ръководството на Васил Левски съвсем е излизало от плановете на руската политика. Дори а приори, това е близко до ума на всеки непредубеден (русофилски незомбиран) човек, а и приложените документи го потвърждават. Така че, няма съмнение, че граф Игнатиев е считал Левски за „злосторник“ от гледна точка на Руската политика.