С постановление на Сталин от 22 август 1941 г. на бойните части на Червената армия се раздава по 100 гр. водка на ден на всеки войник.
С постановление от 15 май 1942 г., лично коригирано от Сталин с дата 6 юни, дажбата се увеличава на 200 гр. на войник.
Те не са разходвани ден за ден, а командването се запасява и ги дава в тройни дажби на войниците буквално преди бой.
Наливали са се като невидяли, защото точно така са си и били. Като за последно, преди смъртта.
Хвърляли са ги в бой буквално пияни. Много от тях дори не са осъзнавали реално опасността…
Скотска история. Безумна, безчовечна…
Хвърляни са на сигурна смърт, слабо въоръжени, а за да спре отстъплението, командването на Червената армия разполага тежковъоръжени части на тайната полиция НКВД, въоръжени с картечници. При отстъпление, откриват огън срещу собствените си войници. Безумие. Престъпление! Като официална държавна политика. Това е причината за огромния брой предали се в немски плен руски войници. По-сигурно е да оцелееш, ако вдигнеш ръце, отколкото да отстъпваш.
И предисторията.
На 22 юни 1941 г. в 4 ч. сутринта Хитлер напада съюзника си СССР.
Докато последния влак с украинско жито пътува от СССР, за да храни армията на довчерашния съюзник Хитлер.
В Европа вече бушува война, разпалена от Германия и СССР с приятелския пакт Молотов-Рибентроп, подписан от Германия и Русия на 23 август 1939 г.
С него Хитлер и Сталин си поделят сферите на влияние в Източна Европа, поделят си Полша и нахлуват в нея. Дори провеждат съвместен военен парад в Брест.
След това Хитлер, с осигурен тил, удря Западна Европа, докато СССР окупира Литва, Латвия и Естония и напада Финландия, където среща здрав отпор.
Едномилионната Червена армия, нахлула във Финландия, дава 328 000 жертви.
Срещу общо 300 000 финландски войници, 90% от които запасняци.
И докато Хитлер вилнее в Западна Европа, съюзникът му СССР вилнее в новите окупирани територии.
Руснаците избиват и всички полски офицери и генерали, които са се предали в плен – над 22 000 човека. Това чудовищно военно престъпление ще бъде признато от тях едва през 1990 г. и днес е известно като Клането при Катин.
На 7 септември 1940 г. под натиска на съюзниците Германия и СССР е подписана и Крайовската спогодба, с която Румъния връща на България окупираната Добруджа.
След няколко месеца по настояване на СССР и двете държави, заедно със Сърбия се присъединяват на страната на Хитлер и Тристранния пакт.
Палачинката се обръща, когато Хитлер не може да си осигури морско превъзходство над Англия, губи войната и във въздуха, среща сериозен отпор и в Африка.
Междувременно получава и данни, че на 6 юли 1941 г. СССР ще стартира операция „Буря“ – нахлуване в Източна Европа. СССР е струпал 6 милионна армия по границата. Хитлер предприема отчаян ход, с който цели чрез блицкриг да парира удара на Сталин и да си осигури достъп до нови ресурси, за които вече не може да си позволи да плаща.
Ударът е осъществен от 188 дивизии едновременно срещу двойно по-многобройната Червена армия в съотношение 3 към 6 милиона щика в полза на СССР и огромно превъзходство на СССР в танкове и авиация (от 1:6 до 1:12).
Въпреки това, руснаците почти не оказват съпротива.
Още в първите три месеца 3 милиона червеноармейци се предават в плен. Останалите отстъпват безразборно и вермахтът не може да ги догони поради липса на логистика, инфраструктура и възможност за бързо снабдяване. Общо до края на войната чевеноармейците, предали се в немски плен, ще станат 5 милиона.
Онези, които успеят да избягат от плен, са пращани в концлагери като предатели, който са допуснали да ги пленят.
За три месеца Вермахтът превзема територия, която Червената армия после се мъчи три години да си върне. въпреки огромното си числено превъзходство, въпреки огромната помощ, която оказва САЩ и почти невъзможната логистика и снабдяване на Вермахта.
Войниците на Червената армия не са мотивирани и готови за бой. Офицерите са некадърници. Голяма част от войниците не усещат СССР като своя родина, защото роднините им, семействата им, са в концлагери и затвори, защото с тях са се гаврили болшевиките и тайната милиция на Сталин НКВД. Защото са живели в постоянен страх и мизерия.
Голяма част от тях са от етнически малцинства и народи, поробени от руските болшевики – украинци, чеченци, казахи, узбеки, грузинци, арменци, дагестанци и т.н.
Защо да се сражават примерно украинците, които през 1933 г. са подложени на геноциден глад от руските болшевики и са дали 6 милиона жертви?!
За кого да се сражават казахите, които през същата година са подложени на терор, изселване и геноциден гладомор, в който 48 % от казахите са унищожени?!
За да спре отстъплението, СССР приема необичайна тактика – разполага зад войниците си втора линия от тежковъоръжени с картечници части на НКВД, докато войниците са въоръжени с винтовки. При отстъпление частите на НКВД откриват масиран огън срещу своите войници, за да предотвратят отстъплението. Така много от войниците, вместо да отстъпят, където ги чака сигурна смърт, предпочитат да се предадат.
Огромната територия, проблемите с логистиката и снабдяването забавят Вермахта в съчетание с идиотските решения на Хитлер, а междувременно на помощ на СССР си притича САЩ, като го снабдява с огромни количества бойна техника, снаряжение, самолети, танкове, кораби, муниции, храни и отваряйки фронт в Сицилия, а после и в Нормандия.
Това, докато воюва срещу Япония в целия Тихи океан.
Два идиотски режима, които доведоха народите си до истерия и война.
Единият народ се излекува бързо и днес превзема света чрез Порше, Мерцедес, АУДИ, БВМ, Фолксваген, МАН, БОШ, Сименс, Байер, Хенкел, Милка, наденички и бира и т.н., но другият продължава да боледува, да дрънчи с оръжие и да твърди, че когато нахлуваш на руска земя е война, а когато руските танкове газят и нахлуват в чужда земя са освободители…От които после се чудиш как да се освободиш.