Грузинец оплаква загиналият си брат след руската бомбардировка над грузинския град Гори
Посвещава се на Владимир Владимирович Путин
На 08.08.2008 г. в 08.08.08 ч. местно време започна олимпиадата в Пекин.
По време на олимпийските игри в древна Елада хората спирали всякакви войни. Забравяли за спорове и вражди, протягали ръце, за да се срещнат и премерят сили на спортния тепих. Често след това войните били уреждани с мирни преговори.
Не така обаче разбира олимпийските игри Русия.
Преди 9 години, точно със започване на олимпийските игри в Пекин, използвайки факта, че световните медии и журналисти отразяват това най-голямо спортно събитие в света, Русия нападна Грузия. Подло, вероломно, коварно, за пореден път руският империализъм заби ноктите си в тялото на съседен народ.
Умно, нали?!
По братски. По православному, някакси.
И докато светът се прехласва по олмипийците, руските самолети сриват град Гори.
Как започва всичко?!
Още след разпада на СССР, имперският апарат в Кремъл започва да поддържа и въоръжава местните сепаратисти, като постоянно подклажда напрежение и конфликти в региона, за да го държи под контрол.
Целейки разширяване на имперските владения и излаза на Черно море, заграбване на черноморския курортен град Сухуми и целия регион, вампирите от Кремъл раздават руски паспорти на част от местното мюсюлманско население – абхазците. Раздават руски паспорти и на осетинското малцинство в Южна Осетия.
Следва познатият сценарий – претенции за независимост, референдум през 2006 г., избор на президент, който е руски разузнавач, въоръжаване с руско оръжие на абхазките и осетинските милиции и естествената реакция на грузинското правителство, което цели запазване на суверенитета и териториалната цялост на държавата си. По подобен начин процедира руската империалистическа машина и в Северна Осетия, част от суверенна Грузия. Отново въоръжаване на мюсюлмански паравоенни части, отново раздаване на руски паспорти и притичане на помощ на „руските” граждани, които страдат от „лошия” режим на грузинците. Колко е бил лош „режимът“ може да видите на последните фотографии тук и това, което са построили и оставили грузинците, днес изгонени от тази грузинска земя. И в какво го е превърнал окупаторът и неговите слуги.
Православие по руски.
Целта на имперската политика на Русия в случая не е само териториално разширение и сдобиване с нови васални държавички под контрола на Кремъл. Операцията целеше и заплашване на Грузия и големият грузински патриот Саакашвили относно желанието на Грузия за присъединяване към НАТО. Спечелвайки васална територия, Русия разчита да изгради и военни бази под носа на Грузия, които да осигурят за минути руската военна експанзия директно в столицата Тбилиси. По това време Грузия се управлява от големият грузински патриот Саакашвили, който успя в кратки срокове да модернизира Грузия и ясно заяви, че народът и държавата му искат да живеят по европейски, в обединена Европа, както и да станат пълноправен член на НАТО.
Тогава Франция и Германия отложиха встъпването на Грузия в НАТО, като я изтъргуваха за по-евтин руски газ и де факто развързаха ръцете на Кремъл.
На 8 август 2008 г. Руската империя удря православна Грузия по суша, въздух и вода. По братски. Руски танкови колони нахлуват на грузинска територия, под прикритието на авиация, а от Черно море дебне флотът. Руснаците удрят първо през Северна Осетия. Конфликтът там тлее още от разпада на СССР, като през цялото време Кремъл подкрепя и въоръжава мюсюлманските сепаратисти. Първо нахлуват в гр. Цхинвали, в който грузинската армия е успяла да си върне контрола по-рано.
Гордите грузинци не прекланят глава пред противник, който ги превъзхожда стократно.
Нямат какво да губят, освен земята и достойнството си. А то е всичко за тях.
Въпреки геройската съпротива, превъзхождащия по въздух и суша противник сломява съпротивата на грузинската армия.
Руснаците удрят с редовна руска армия – части на 58-ма руска армия, подкрепени от 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия, подкрепени от паравоенни формирования на мюсюлманските милиции на осетинците в състав от над 3 000 човека, както и два батальона чеченски главорези на Рамзан Кадиров. Осетинските паравоенни групи са съставени основно от криминални типове, освободени от затворите за тази цел.
Удрят и с авиация. В подкрепа се включва авиацията на 4-а въздушна армия. Руски изтребители и щурмови бомбардировачи изсипват смъртоносния си товар върху грузинските войници и бойна техника. На 9 август Русия прави и морска блокада на Грузия, като потапя и един ракетен катер на грузинския ВМФ.
Следва офанзива и в Абхазия. Руснаците превземат черноморския град Поти, като разрушават цялата военна инфраструктура и потапят 7 кораба на грузинската брегова охрана.
Карта, представяща размера на руската агресия. Бомбардирани са обекти в почти всички части на Грузия.
Следват чудовищни бомбардировки на цивилно население в град Гори и град Руиси. Освен жертви след цивилното население, са убити и двама журналисти. Благодарение на случайността, фотограф на Reuters се озовава в град Гори по време на бомбардировката и успява да заснеме последствията от действията на руските варвари, а снимките му обикалят света още същия ден.
Оцеляла по чудо грузинка след руската бомбардировка над град Гори
Към 20 август руската армия контролира значителни територии от Грузия. Последствията върху грузинския народ са чудовищни. Започва етническо прочистване. Над 150 000 грузинци са принудени да напуснат родните си места под терора на осетинци и абхазци, подкрепяни от редовна руска армия. Обезлюдени и опожарени са цели грузински села.
Жена оплаква загиналата си съседка след бомбардировката на руската авиация над гр. Гори
Южноосетинският „президент“ Едуард Кокойти, руски разузнавач от ГРУ, заявява в официално изявление, че на грузинското население, напуснало Южна Осетия, няма да бъде позволено да се завърне по домовете си, а на тези грузинци, които са останали в областта, ще бъде осигурен „хуманитарен коридор“, за да я напуснат. По подобен начин са изгонени от родните си домове и десетки хиляди грузинци от Абхазия.
Руснаците атакуват и грузинските енергийни коридори. Още на 6 август терористи на ПКК (кюрдската работническа партия, братска комунистическа партия, финансирана от Кремъл още от времената на СССР) взривява петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC). На 8 август руските военновъздушни сили бомбардират пристанището на Поти, през което се осъществява главно експортът на енергийните източници, вследствие на което и по другия петролопровод Баку-Супса се спира подаването на нефт.
Само от нарушените комуникации и петролопроводи в Грузия, съседна Армения губи над 500 милиона долара от транзитни такси.
Целият свят осъжда наглата руска агресия, а в нейна подкрепа се изказват държави като Куба, Венецуела Таджикистан, Азербайджан, Киргизстан и Сирия.
Тук предоставям и кадри, заснети от репортера на Reuters непосредствено след руската бомбардировка над град Гори.
Грузинска майка с детето си, оцеляла по чедо след бомбардировката на руските варвари, плаче пред разрушения си дом
Днес Абхазия е под руски контрол. Там цари руский мир. Китният някога грузински черноморски курорт Сухуми, днес тъне в разруха и руини. Плажовете са пусти, хотелите и почивните бази са празни , жп гарите пустеят. В Южна Осетия и Абхазия царят престъпност, корупция и бедност. Останал е само блед спомен за китния и подреден курорт Сухуми, а онова, което се е случило след руската окупация, няма нужда от коментар. Снимките от днешния „руско-абхазки“ Сухуми са красноречиви – изоставени и занемарени почивни бази и хотели, пустеещи гари и хиляди домове на прокудени грузинци. Руский мир:
Пощата в Сухуми, строена от грузинците в началото на миналия век.
ЖП спирка край курортния град, строена от грузинците в началото на миналия век.
Изоставените жилища на прогонените грузинци.
ЖП гарата в Сухуми:
Почивна станция на брега на Сухуми
