МЪЛЧАЛИВОТО СЪГЛАСИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЦЕНАТА И УДЪЛЖАВАНЕ НА МОНОПОЛА НА ГАЗПРОМ. Писмо-становище до ЕК на ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ГОРИВАТА и екип от енергийни експерти

Уважаеми читатели,

В началото на м. март. Газпром беше заплашен от милиардна глоба от ЕК заради монополно поведение и свръхцени в България. За да избегне глобата, Газпром предложи на българското правителство преговори с цел понижаване на цената на руския газ.

Естествено, служебното правителството, назначено от Радев, не защити националния интерес и не отговори на предложението. Вместо това те вдигнаха драстично цената с 30%, както и тази на парното. Никой и не е очаквал, че безродни и продажни руски мекерета ще защитят българския национален интерес.

Но какво правят всички парламентарно представени сили?! Приятелите, скачени съдове от ГЕРБ, БСП, ДПС ѝОбединени патриоти дружно си гласуваха едноседмичен отпуск след първото заседание на новия парламент и съставиха правителство в деня, в който изтече срока на предложението.

Ни дума, ни вопъл, ни стон. Главите – бетон. Запитвате ли се ЗАЩО тези хора, уж българи, не искат да защитят националния интерес и да договорят по-ниска цена? Запитвате ли се ЗАЩО тези хора искат да плащате по-високи сметки за парно, а икономиката ни да се гъне от неконкурентност?!

А ИДЕ РЕЧ ЗА МИЛИАРДИ! ГОДИШНО!

Все едно такова предложение няма, все едно са политици в някаква руска губерния. Все едно тези поредни милиарди няма да бъдат изсмукани от джоба на всички българи, от икономиката ни, а ще бъдат платени от техните лични средства. Сещате се за какво иде реч, нали?! Системно, хронифицирано обслужване на руския енергиен империализъм против интересите на собствената си Родина. Тумори, които вегетират от жалката комисионна на горницата от милиарди годишно. Тумори, чиито метастази са плъзнали навсякъде из българската държавност и я руинират. Тумори, които трябва да бъдат изрязани!

В тази връзка ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ГОРИВАТА и екип от енергийни експерти, заедно със съдействието на видни юристи, с цел защита на националния интерес и водени единствено и само от патриотични подбуди, внесоха в Европейската комисия писмо – становище в последния ден от изтичането на срока – 4 май, чийто текст предоставям тук:

ДО

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ, ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „КОНКУРЕНЦИЯ“
Г-Н ИЛИЯН ВАСИЛЕВ,
Г-Н ТРАЙЧО ТРАЙКОВ,
Г-Н ВАСИЛ ЧАКЪРОВ,
Г-Н ВАСИЛ НАЧЕВ,
ОТ ИМЕТО НА
ИНИЦИАТИВА ЗА СПРАВЕДЛИВО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ГОРИВАТА
ЗЕДНО С НЕЗАВИСИМИ ЕКСПЕРТИ,
Г-Н KРАСЕН СТАНЧЕВ,
Г-Н ЮЛИАН ПОПОВ
Г-Н МАРТИН ВЛАДИМИРОВ

СЪВМЕСТНИ КОМЕНТАРИ НА БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЙНИ ЕКСПЕРТИ ОТНОСНО  ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОР С ГАЗПРОМ  И ГАЗПРОМ ЕКСПОРТ  ПО ДЕЛО № AT 39816

1. В съответствие с поканата на Европейската комисия („Комисията“) от 13 март 2017 г. за коментари относно Предложение за ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 („Регламент 1/2003“), подадено от PJSC „Газпром“ и „Газпром експорт“LLC (общо наричани „Газпром“) по дело № AT 39816, експерти по енергетика от“Инициативата за справедливо ценообразуване на горивата“ (ИСЦГ), г-н Илиян Василев, г-н Трайчо Трайков, г-н Васил Чакъров и г-н Васил Начев, заедно с трима видни български независими експерти, г-н Красен Станчев, г-н Юлиан Попов и г-н Мартин Владимиров („независими експерти“), представят тези съвместни мнения.
2. Комисарят по конкуренция, г-жа Маргрете Вестагер, заяви: „Считаме, че ангажиментите на Газпром ще позволят свободното движение на газ в Централна и Източна Европа на конкурентни цени. Те се отнасят към нашите опасения по отношение на конкуренцията и осигуряват решение, ориентирано към бъдещето, в съответствие с правилата на ЕС. В действителност, те помагат за по-доброто интегриране на пазарите на газ в региона.“ Комисията счита, че предложените ангажименти“ще дадат възможност за трансгранични потоци на газ на конкурентни цени“. По-специално, за постигането на посочените цели по отношение на България, Комисията предлага да се приемат предложенията на „Газпром“ за:

• Предоставяне на права за искане да се преразглеждат цените, ако цените на газа се различават от ценовите показатели в Западна Европа, включително и цените на конкурентните ГРЦ.
• Премахване клаузите за сегментация на пазарав договорите за доставка на газ с българските клиенти, за да се позволи износ и внос на газ в/от други европейски пазари на природен газ. Ангажиментите на „Газпром“ ще изискват дружеството да обяви за недействителни и нищожни клаузите за дестинация, както и други клаузи, които реално ограничават препродажбата на природния газ.
• Да се изменят съответните договорни разпоредби за улесняване на трансграничните потоци на газ в България чрез приемане на искания за промяна на точките за доставка, посочени в договора, като по този начин стават възможни виртуални прехвърляния /“суап“/на газ от Унгария и Словакия в България.
• Изменение на договорите с Булгаргази Булгартрансгаз, за да се отстранят всякакви клаузи, които представляват пречки за сключване на споразумения за взаимно свързване с България, Румъния и Гърция.
• Газпром да се откаже от предполагаеми вземания, произтичащи от прекратяването на проекта „Южен поток“.

А. ЗА ИНИЦИАТИВАТА ЗА СПРАВЕДЛИВО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ГОРИВА И ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ЕКСПЕРТИ

3. ИСЦГ е некорпоративна българска асоциация на свободния пазар, оглавявана от прагматични, ориентирани към свободен пазар български енергийни и правителствени експерти. ИСЦГ е създадена да се бори с прекомерно високите цени на горивата, плащани от българските потребители на граница. Към съвместното мнение на ИСЦГ се включват г-н Илиян Василев, управляващ съдружник, „Енерджи солюшънс LLC“, политически анализатор и коментатор, и посланик на Република България в Русия между 2000 г. и 2006 г., г-н Васил Чакъров, изпълнителен директор, „Унивърсъл асет мениджмънт“, експерт по финанси и нововъзникващите пазари, г-н Трайчо Трайков, енергиен експерт с пряк опит в преговорите с Газпром за ценообразуването , министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода между 2009 г. и 2012 г., както и г-н Васил Начев, енергиен експерт и инженер. Към тези становища на експертите от ИСЦГ са присъединени независимите експерти г-н Kрасен Станчев, асоцииран професор по икономика в СУ „Климент Оридски“, гр. София, г-н Юлиан Попов, експерт по енергийната политика на ЕС и г-н Мартин Владимиров, старши политически анализатор в Центъра за изследване на демокрацията („Независими експерти“).

Б. ОТНОШЕНИЯТА НА ГАЗПРОМ С БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО; БУЛГАРГАЗ И БУЛГАРТРАНСГАЗ – МЪЛЧАЛИВОТО СЪГЛАСИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКИЯ МОНОПОЛ НА ГАЗПРОМ В БЪЛГАРИЯ, КАКТО И ЛИПСАТА НА ДЪРЖАВЕН ИНТЕРЕС ЗА ПОСТИГАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНА ПАЗАРНА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ

4. Газпром е единственият доставчик на природен газ за България от 1976 г.Единственото местно газово находище „Чирен“е изчерпано и преобразувано в хранилище за природенгаз. „Газпром“ доставя газ до 1997 г. при относително ниска фиксирана цена, като плащането е чрез извършване на строителни работи за брой дни в Съветския съюз. Десет /10/ години преди крайния срок Газпром принудително прекрати това споразумение. След 1997 г. Газпром начислява прекомерно високи цени, въз основа на мистериозна формула, възоснова на позицията на Газпром като единствент доставчик в България.  Към момента на представянето на коментарите на България, страната продължава да бъде изключена от европейския спот пазар и е изцяло зависима от руския газ, пренасян по газопроводи.Възникването на ликвиден вътрешен пазар на газ, заедно с надежден механизъм за определяне на цените, понастоящем е невъзможно.
5. Извън палитрата от антиконкурентните практики, посочена в Изложението на възраженията (ИB), за предотвратяване на всяка форма на конкуренция и за запазване на монополното му положение, Газпром работи последователно в тайно споразумение с членовете на българските изпълнителни и законодателни среди. Този въпрос е от значение по две причини: (1) Комисията трябва да направи особено внимателен преглед на позициите на българското правителство,БулгартрансгазЕАД и Булгаргаз ЕАД (изцяло държавно-притежавани дъщерни дружества на Български енергиен холдинг и изключителни партньори на Газпром в България), които се внасят в тези производства и това дали те се стремят да максимизират позицията на България и тази на българските потребители; (2) критичната оценка, във връзка с това, дали същността и механизмите на предложените ангажименти от страна на Газпром може реално да се очаква да работят ефективно.
6. Действащото в България политическо ръководство показва неуместни действия по отношение на българския газов пазар и няма видиминтерес от либерализация на пазара. На 24 април 2017 г. г-н Делян Добрев (назначено за случая лице от партия ГЕРБ, партията, която ще е водеща в новото коалиционно правителство), заедно с г-н Николай Павлов (министър на енергетиката в служебното правителство), посочват като официална позиция:

„Служебното правителство се движи в правилната посока.  4 май може да не е крайният срок, тъй като дружествата от групата БЕХ /„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“/ са подали последващи въпроси /към Комисията/. Те не се отнасят за преговаряне на цени с Газпром. Сега обсъждаме клаузите в договорите, а не нови цени.„Булгаргаз“ не монополизира пазара. След втората половина на 2016 г. съществуват стотици сделки, извършвани от различни дружества, които, въпреки че са минимални обеми за природен газ, показват, че е внасян природен газ. Веднага след като цените на газа за чуждестранните пазари станат по-изгодни от тези на „Булгаргаз“, държавното дружество няма да бъде в състояние да се конкурира с търговците.  Пазарът на природен газ в България е либерализиран…“

7. Г-н Добрев подкрепи изявленията си с тестови „суап“ сделки (сделки за замяна), които станаха възможни за ограничен период от четири месеца, когато Газпром отказа изпълнение на правата си за мониторинг, балансиране и контрол на качеството спрямо ОПС в България, Румъния и Гърция. Освен проверка на техническата способност да се изпълняват „суап“ сделки, всяка от тези сделки, както г-н Добрев признава, са за незначителни обеми и не са имали действително, обективно осезаемо благоприятното въздействие върху конкуренцията. Когато г-н Добрев посочва позицията на правителството,„Газпром“ вече не прилага„освобождаването“ от изпълнението на правата си /exemptions/. Понастоящем, всяка суап сделка изисква активна комуникация за осведомяване и де фактофинализиране на едностранно освобождаване от Газпром. Клаузите, които Газпром е освободен да изпълнява в продължение на четирите месеца се съдържат в споразуменията за транзит с ОПС и представляват основни лостове на Газпром за упражняванена контрол над всяка планирана „суап“сделка на територията на България, Румъния и Гърция. Както е обяснено по-долу, тези и други клаузи, които позволяват неправомерна намеса от страна на Газпром, не са застъпени в предлаганите ангажименти и представляват действителният инструментза контрол, който Газпром се опитва да запази, докато предлага, до голяма степен,„облекчаващи (палиативни)“ ангажименти. Г-н Добрев отново не успя да обсъди съществуващите технически пречки, които трябва да бъдат преодолени от ОПС, като липсата на помпени инсталации под налягане на междусистемните връзки /интерконекторите/ с Румъния и Гърция,  преди суаповете да могат действително да станат ефективно средство за либерализация на пазара.

В.  СРЕЩУ ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е КОМИСИЯТА ДА ПРОДЪЛЖИ КЪМ РЕШЕНИЕ ЗА ПОЕМАНЕ НА АНГАЖИМЕНТИ ПО ЧЛЕН 9 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1/2003, АКО КОМИСИЯТА Е УБЕДЕНА, ЧЕ РЕШЕНИЕ ПО ЧЛЕН 7, КАКТО И ГЛОБА, МОГАТ ДА ИЗДЪРЖАТ ПРИ ПОДРОБЕН ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

8. Предложеното решение за поемане на ангажимент се отнася до анти-конкурентно поведение, което е в действие в последните 10 години. Предварителният анализ показва, че общият размер на свръх-конкурентнитеначисления върху българския потребител за периода след 2010 г. са около 0.4 млрд. евро, а за периода между 2005 г. и 2015 г. около 1.5 млрд. евро. Продължаване на процедурата по Решение за поемане на ангажимент съгласно член 9 от Регламент 1/2003 ще постигне само бъдещи коригиращи действия (както е обяснено подробно по-долу, ще бъде необходимо много повече от гледна точка на по-нататъшните ангажименти, с цел ефективно либерализиране на пазара).  В контекста на това, че е малко вероятно Булгаргаз, Булгартрансгаз или друга страна в България да заведе частно дело съгласно Директива 2014/104/ЕС, глоба при потенциално решение по член 7, ще бъде единствената форма на реабилитация, макар и косвена, за българския потребител.
9. Освен ако Комисията е убедена, че решение за забрана, както и налагането на глоба съгласно член 7 от Регламент № 1/2003е малко вероятно да издържат съдебен контрол, тя не бива да позволи Газпром да остане без санкция за миналото си поведение и предложението за решение за поемане на ангажимент съгласно член 9 следва да се преустанови.
10. В случай, че Комисията реши да продължи с решение за поемане на ангажимент съгласно член 9, тя следва да има предвид, че предложените ангажименти не са достатъчни за постигане на желаното либерализиране.

Г. ЗАБЕЛЕЖКИ ОТНОСНО СПЕЦИФИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1.Ценообразуване

11. Констатира се, че „Газпром“ е участвал в нелоялна ценова политика в пет държави членки на ЕС, включително България. Съществуващият договор за доставка между Газпром и България използва формула, съдържаща произволно „базова ставка“ и корекции в зависимост от спот цените на газ-петрол и гориво-петрол. Формулата, никога не е била направена публично достояние и е обект на редовно предоговаряне (следващото е през ноември 2018 г.), което обикновено не е в синхрон с динамиката на търсенето-предлагането или цените на заместителите на газа в региона.
12. Установи се, че формулата води до образуването на цени „значително по-високи от тези на Газпром или на относителните цени“, като референти са цените на граница или тези, по които се търгува газ в ГРЦ в Западна Европа.
13. Предложените ангажименти от „Газпром“ ще се отнесат към този въпрос чрез въвеждането на клаузи за преразглеждане на цената. Купувачът ще имат право да иска преразглеждане на цената на всеки две години и веднъж на пет години може да се ползва от извънредно преразглеждане.Предложената формулировка предвижда,че преразглеждането на цените ще отразява всякакви промени в икономическите обстоятелства и ще „взема предвид“ ценовите нива на по-широкия европейски пазар, с конкретно позоваване на среднопретеглената цена на границата в Германия, Франция и Италия, както и на „общоприетите цени на разпределителните центрове за втечнен газ в континентална Европа.“
14. Основната цел на този ангажимент би била да се създаде коригиращ механизъм, който използва най-евтините възможности.
15. Комисията следва да очаква, че всеки компонент във формулата, който не е обвързан директно сликвиден пазарен показател ще позволява на Газпром да злоупотребява с въпросната цел. Предложените прегледи на цените не само щедоведат до подобни прекомерно високи цени, както и преди, но също така ще стимулират непрозрачни арбитражни производства, което ще позволи на „Газпром“, в крайна сметка,да засилвавъзприемането, че цените са справедливи, тъй като те ще се афишират като официално определяни от независими фактически обстоятелства.
16. До появата на действителна, здрава конкуренция на българския пазар, по-лесноизпълнимо разрешение би било да се прибегне към пряко „недискреционно“ относително пазарно /proxymarketpricing/ ценообразуване. При такова решение цената ще бъде автоматично преразгледанавъз основа на индексиранена средната цена на границата в Германия, Италия и Франция. Индексирането може да се изменя, когато цената получена от формулата се отклонява съществено от референтния показател (например 5 % в продължение на 3 месеца).
17. В допълнение към премахване на всички непазарни компоненти, формулата следва да се измени, за да включва делът на спот цените на природния газ и на петрола (а не на основа газ –петрол и гориво- петрол) и да взема предвид средната спот цена за предходните шест месеца на най-ликвидния ГРЦ в континентална Европа — „TTF“.
18. Ценообразуване въз основа на спот-пазар ще осигури следните предимства за България:

(I) Драстично увеличаване на прозрачността на ценообразуването на газа в България
(II) Премахване на монопола върху ценовата дискриминация
(III)Ограничаване на възможностите за арбитраж
(IV)Подобряване на конкурентното положение на българските индустриални газови потребители, тъй като това би поставило разходите на база, сходна с тази за потребителите от Централна Европа
(v)Намаляване на базовия риск и подобряване на цялостната икономическа ефективност, тъй като ключовите параметри във формулата, базирана на петрола,не са заместители на природен газ
(VI) Разбиване на ключовото предимство за контрол на цените от „Газпром“ и руското правителство
(VII) Отстраняване на непрозрачни процедури за преглед на цените

19. Преходът към ценообразуване на база спот-пазар трябва да се постигне в тесни времеви рамки, най-късно до 2018—2020 г. Доколкото преходните периоди трябва задължително да останат подчинени на оперативността на петролно-основаната формула, Комисията би трябвало да настоява Газпром да промени формулата в междинния период така, че да разчита на ликвиден нефтен референтен показател,вместо на основа газ –петрол и гориво- петрол.
20. Териториалните ограничения за препродажба

20.Комисията установи, че Газпром е наложил териториални ограничения (често наричани „клаузи за дестинация“). Ангажиментите на „Газпром“ биха наложили дружеството да направи такива клаузи невалидни. Това включва клаузите за дестинация, както и други клаузи, които ефективно ограничават препродажбата на природния газ. Въпреки, че това е стъпка в правилната посока, тази част от  ангажиментите ще есамо номинално ефективна, докато не се премахнат де факто едностранните права за контрол от Газпром върху вноса и износа, както и върху връзките между националните системи за транзит на газ. Този де факто контрол се упражнява чрез измерване, сертифициране на качеството и клаузи за балансиране в транзитните споразумения с операторите на преносни системи. Докато тези клаузи са в сила, Газпром може едностранно да блокира капацитет за реверсивно подаване и суапови споразумения между ОПС от Румъния, България и Гърция, като Газпром може да твърди, че сделките нарушават транзитните споразумения с Газпром.

21. Освен това, способността на Газпром произволно да откаже сертифицирането по някоя от точките е значителен възпиращ фактор за ангажимента на финансиране (или друго дългосрочно планиране) от заинтересованите страни, които се интересуват от разработване на газова инфраструктура. По този начин, въпреки че Газпром допълнително се ангажира да измени своите договори с Булгаргази Булгартрансгаз, за да се отстранят всякакви клаузи, които представляват пречка за сключването на споразумения за взаимно свързване с Румъния и Гърция, възможността на Газпром да се намесва действа като основен възпиращ фактор за инвестициите от независими трети страни. Те са важни за финализиране на интерконектора между Гърция и България, който е от основно значение, за да се даде възможност на азербайджански газ да достига в България и в Централна и Източна Европа (планирано за около 2020 г. въз основа на сключения договор през 2013 г. за продажба на газ от проекта Шах Дениз-етап 2между Азербайджан и „Булгаргаз“ за 1 млрд.куб.м /годишно). Без тази инфраструктура капацитетът за реверсивен поток няма да е достатъчен за ефективно въздействие върху регионалните пазари — 1,5 млрд от България до Гърция и само 0.5 милиарда в обратна посока.
22. В допълнение, Газпром поставя редица условия в ангажиментите, които предоставят ефективни правомощия за влияние върху условията на договорите за взаимно свързване. „Газпром“ си запазва правото да бъде консултант относно условията по всички споразумения за взаимно свързване, с цел да се гарантира спазването на наследените транзитни договори с България, Румъния и Гърция. Това право е подсилено допълнително с права за сезиране на преглед от страна на Комисията на поетите задължения от Газпром, в случай, че споразуменията за междусистемно свързване, по мнение на Газпром, застрашават търговската основа в наследените договори на „Газпром“. Двете предложени права са в действителност картбланш за намеса в преговорите между ОПС и за контролиране на съдържанието на споразуменията. Комисията не може да приеме тези условия, или най-малкото, трябва да поиска от Газпром да осигури подходящ контра-механизъм, който ще защитава интересите на ОПС и способността им  свободно да договарят условията на работа при либерализацията на трансграничното търгуване.
23. Допълнително предложен ангажимент в този раздел ще накара Газпром да приема искания за промяна на точките за доставка, за да се даде възможност за виртуални суапове на газ от Унгария и Словакия за България. Въпреки това, условията и таксите за услугите за суап са с ограничения по отношение на географско положение и обем. Тъй като вече са предложени, това най-вероятно ще допринесе за по-високи цени на газ за вече съществуващите доставки. Първо, суап сделки да се позволяват само за четири конкретни промени в дестинацията:

• От Полша до Литва
• От Словакия до Литва
• От Унгария до България
• От Словакия до България

24. Не става съвсем ясно, защо доставките не може да бъдат преместени от Полша до България или от Унгария до Литва, или защо други купувачи на руски газ от ЕС нямат едни и същи права да прехвърлят точката за доставка за навлизане на пазарите на природен газ в България или Балтийско море. На второ място, допълнително ограничение е свързано със специфичните условия на исканите промени в местата за доставка, коетое за обем не по-малък от 100 ммс в период от една година, и за не по-малко от 12 месеца, което изключва краткосрочни суап сделки, свързани с динамиката на сезонното ценообразуване.

Изискването за 12-месечния период, по-специално, ще ограничи потенциалното навлизане на контрагенти в суап сделки.

По-ефективно решение би било да има търговци на газ, които да стигат до контрагенти на Газпром в Полша, Унгария и Словакия и да предлагат суапови споразумения въз основа на променената точка на доставка.

25. Четвърто, Газпром въведе многобройни клаузи за отказ от отговорност за даване на съгласие за замяната на суап споразумения, основани на информационна асиметрия, договореност, оказала се податлива на злоупотреби. Способността на Газпром ефективно да наложи вето на предложено споразумение за суап /замяна/ следва да бъде предмет на конкретни изисквания, да се сведе до минимум възможността за произволни откази. Като пример, Газпром си запазва правото да откаже суап поради „липса на ресурси за осигуряване на доставката на газ на нова точка за доставка“, като заявява, че може да не е в състояние да резервира или използва гарантиран капацитет за пренос.  Това е неубедително.  Като монополен доставчик в региона,Газпром вече използва голям дял от гарантирания преносен капацитет в Централна и Източна Европа.  С резкия спад на вътрешното търсене на газ в Централна и Източна Европа, на всички клиенти на „Газпром“ в региона , по-голям дял от съществуващият преносен капацитет е на разположение за резервиране.
26. Комисията следва внимателно да прецени таксите за услуги, които Газпром може да начисли за искани промени в точката за доставка. Предложените ангажименти посочват, че тези такси за услуги ще бъдат „въз основа на действителните разходи на Газпром“ за промяна на мястото на доставка, спрямо „преноса, балансирането и др.“, при спазване на конкретно определени горни граници.

• Да се промени точката на подаване от полско-беларуската граница до границата на Литва- Беларус: 8 евро /милиона куб. м
• Да се промени точката на подаване от унгарско-украинската граница до границата на България и Румъния: 16 евро / милиона куб. м
• Да се промени от пункта за доставка на словашко-украинската граница до границата Литва – Беларус: 22.30 евро/ милиона куб. м
• Да се промени точката на подаване от словашко-украинската граница до границата България и Румъния: 24.40 евро/ милиона куб. м

27. „Газпром“ трябва да осигури проверка на графика за текущите си разходи. Трябва да се отбележи, че таксите за услугата за преместване на точката за доставка до румънско-българската граница оправдано следва да включва транзитните такси, начислявани в Румъния от Трансгаз. Във всеки случай е вероятно, таксите да са достатъчно високи, за да се създаде демотивиращ фактор относно суапове. Суапове, насочени към България ще бъдат привлекателни от търговска гледна точка, само ако договорните цени на Газпром с Булгаргаз са поне 0.50—1.00 долара /MMBtu по-високи от договорните цени на Газпром в Словакия и Унгария. Такъв беше случаят през 2012—2015 г., но сега цената е по същество еднаква.
28. Съществуващите споразумения за доставка имат фиксирана точка на доставка на границата между Румъния и България като събират заедно цената на газа и тази за транспортните разходи. Значително по-ефективно е да се разграничат транспортните разходи, начислени от трети лица, от цената на газа. Комисията следва да изисква от Газпром да се въздържа от определяне на точката на доставка извън територията на Русия. България, както и други купувачи от ЕС, следва да могат да избират доставка от всяка  точка за износ на границата с Русия, например руско-украинската граница.  Купувачи от ЕС ще може да договорят съвместен пренос с транзитните страни като например Украйна, Турция и други.  Това би позволило на ЕС да води преговори за транспортиране с Украйна, като се премахне натискът от миналото от страна на Газпром  и да се осъществява изкупуване на газ според еднакви условия от Газпром .
29. Ангажименти за газопреносната инфраструктура и клаузите „вземай-или-плащай“
30. Комисията установи, че Газпром е направила доставките на газ под условие участието на „Булгаргаз“ в проекта за изграждане на газопровода „Южен поток“ (понастоящем провъзгласен за прекратен). Всъответните ангажименти Газпром посочва, че няма да има никакви претенции за обезщетение за вреди срещу Булгаргазвъв връзка с това прекратяване.
31. Все още се очаква Русия и Газпром публично да изразят на какво правно основание едностранно са прекратили проекта „Южен поток“.
32. Освен това, условията на доставките на газ за България са били последователно използваниот Русия като средство при договарянето на междуправителствени споразумения(„междуправителствено споразумение“), като това, сключено за „Южен поток“. До степента, до която Комисията вече е въвела задължителна предварителна проверка на съвместимостта на междуправителствените споразумения, свързани с петрол и газ, за целите на изпълнението на решението за поемане на ангажименти, Комисията следва да настоява, че договорите и междуправителствените споразумения, които вече функционират, трябва да изключват обвързване с цената на газа, надеждността, качеството и количеството на доставките, с нищо друго освен това, което купувачът плаща за природния газ. „Газпром“ следва да се съгласи, че всички договориили междуправителствени споразумения,които все още функционират, по които Газпром е страна, ще бъдат преразгледани в този смисъл.
33. Отделно, предложените ангажименти от Газпром не засягат съществуващите клаузи „вземай или плащай“, които все още са действащи в договорите с Булгаргаз и Булгартрансгаз. Минималните количества, съгласно настоящите клаузи далеч надхвърлят текущото потребление в България, което дава на Газпром възможност неправомерно да използва това като средство за влияние, с цел предотвратяване на нежелателни действия от „Булгаргаз“. В допълнение, Газпромотдавна амортизира своята инфраструктура- причина, поради която клаузата„вземай или плащай“ обичайное включенав договори за дългосрочни доставки и тази клауза става излишна. Комисията следва изрично да изиска Газпром да обяви за нищожна и недействителна клаузата„вземай или плащай“ и изрично да се откаже от всякакви задължения, които може да са били начислени по време на действието на тази клауза.
34. Накрая, Газпром следва изрично да се ангажира да спазва разпоредбите на ЕС, които изискват не повече от 50 % от капацитета на мрежата да бъдат запазен за един единствен доставчик. Всеки запазен, но неизползван капацитет трябва да бъде освободен за ползване от други доставчици. Това би предотвратило възможността, участник на пазара реално да блокира достъпа до инфраструктурата за конкурентни доставки. Това би било в съответствие с принципите, прилагани към газопровода OPAL в Германия. Предлагаме преходен период от 2 до 3 години, по време на който Газпромда осигури изпълнение на съответствие.В България Газпром трябва да позволи на Булгаргаз и Булгартрансгаз да продават на търг договори за доставка и транзит, като се започне от минимум 30 % — за количествата над ToPза 4-то тримесечие до 50 % през 2020 г. за договорите за доставка и транзит. Подобно на OPAL, ако няма интерес от конкуренти за освободения пазарен дял или капацитет, „Газпром“ следва да може да доставя и да претендира за наличните количества.

Д. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

34. В отговор на поканата, ИСЦГи независими експерти молят Комисията да разгледа бележките, съдържащи се в настоящия документ.

04.05.2017

С уважение,
Парван Парванов
Международна арбитражна камара, Ню Йорк
Ивайло Дерменджиев
„Симеонов и Дерменджиев“, София