ЗАБРАВИХМЕ ЛИ ЗАВЕТА ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА?! И КОЙ ИМА НУЖДА ДА СЕ ЗАБРАВИ?!
Днес поредните безродни уроди пълзят в краката на чужд император в сляпо обслужване на идеологемите на руския империализъм, забравяйки завета на Апостола за ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА. Тези уроди иска да сгазят българската земя с пореден паметник на чужд император, който жестоко разкъсва българския народ в опитите му за осъществяване на вековната експанзионистична политика на руския империализъм за завладяване на Балканите и Проливите и разширяване на империята му. Доктрина, неотлъчно следвана още от императрица Екатерна.
Вместо да поставят паметник на Раковски, на Ботев, на Левски, на Стамболов или ген. Колев, тези безродни уроди са решили да сгазят земята на Свищов с поредния имперски кютук – символ на експанзионистичната завоевателна политика на една паразитна империя.
Кой е Александър II Николаевич?
Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Той е човекът, който разкъсва българската нация в изпълнение на вековния план на династията Романови за експанзия към Балканите, завземане на проливите и възстановяване на една псевдовизантийска империя.
Тази имперска доктрина е следвана неотлъчно още от императрица Екатерина и за целта Руската империя води 11 войни с Османската империя.
Какви са последиците за българския народ може да научи всеки, стига да прочете брошурата на великият българин и основоположник на революционното крило на националноосвободитебното ни движение Георги Раковски – „Руската убийствена политика за българите”.
Нито една от тези войни, водени от Руската империя, не е за „освобождението на някой народ, а за завладяване на територии и подчиняване на нови народи и техните земи в състава на паразитната империя.
Нещо повече. В нито една от тези войни не се споменава България, български народ. Единственото, което получава народът ни е разрушения и масово изселване на компакти групи българи от отделни региони, за да бъдат заселвани в „омразните руски пустини”, както ги нарича Раковски.
Александър II има положителна роля за Русия и руския народ, защото през 1861 г. той отменя робството в Русия, известно като крепостничество. По тази причина е наречен и цар – освободител. Но нека не забравяме, че по време на неговото управление в поробена Полша е забранено изучаването на полски език в полските училища, забранено е служенето на грузински език в грузинските църкви, а Руската империя завладява още десетки народи и техните земи.
Нека не забравяме и, че по това време българския народ сам строи къщи на два ката, училища, гимназии, църкви, самоорганизира се в общини, а мнозина българи изпращат свободно чедата си в престижни европейски училища и университети. По това време българите печатат собствени вестници, строят мостове, започват работа и първите промишлени фабрики. Достатъчно е да видите къщите от онова време в стария Пловдив, Велико Търново, Свищов, Русе, Шумен, Копривщица, Мелник, и още десетки запазени стари градски части и да ги сравните със сламените колиби на крепостните руснаци, за да си дадете реална сметка какъв е ефектът на руското самодържавие към собственото им население, та камоли към далеч по-напреднали народи, като поляци, българи, литовци, латвийци, финландци…
През същата 1861 г. българския народ официално заявява и желанието си за независима българска екзархия. Представителят на Александър II, консулът на Русия в Цариград княз Лобанов, е човекът, който изисква от османските власти българските владици да бъдат заточени в Диарбекир, за да се спре единението на българския народ.
Нека не забравяме и как реагира Александър II на поредното полско освободително въстание през 1863 г. С нечувана жестокост Полша е потопена в кръв, изгорени са десетки градове и села, като за целта Русия не вкарва редовна войска, а т. нар. Опълчение – еквивалент на башибозука в Османската империя, съставено от диви крепостни, които се пускат да вилнеят, колят и изнасилват там, където не е желателно да се вкарва редовната армия. Впрочем касапницата е предвождана от ген. Гурко – едно от най-черните имена в полската история, който през цялата си военна кариера ръководи опълчение.
Администрацията на Александър II организира и второто заточение на българските владици, вече след като със султански ферман е обявена независимата бългаска екзархия през 1870 г.
Лично руският консул в Цариград настоява пред османските власти за повторно заточение на българските владици, но този път, след като са заточени, над 3000 българи се вдигат на протестно шествие, предвождано от Славейков и Икономов и османските власти връщат от заточение нашите владици. След среща с Великият везир Махмуд Недим, българските владици са върнати от заточение. Нещо повече. Великият везир Махмуд Недим дава ултиматум на Вселенската патриаршия да признае Българската екзархия.
По-подробно тук – https://istinata.bg/?p=646
След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише:
„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
В тази връзка е редно да споменем, че Александър II не признава и Българската екзархия.
Голям и сплотен български народ би се явил основна пречка за имперските планове за експанзия на Балканите и превземане на Проливите. По тази причина през 1872 г. Русия обявява схизма против Българската църква, заедно със Вселенската патриаршия. Заговорът отоново е организиран от руския консеул Граф Игнатиев.
Поначало десетилетия наред за осъществяване на плановете си за експанзия на Балканите, Руската империя разчита изцяло на гръцката Мегали идея и активно приема гърци на руска държавна служба, като дори организира гръцко въстание във Влашко през 1820 г., както и покрепя гръцката църква в опитите й да смаже бългагарската църква.
Както вече съм отбелязал, веднага след Априлското въстание Александър II взима спешни мерки за да предотврати образуването на голяма и сплотена българска държава, защото според Султанския ферман от 1870 г. Независимата българска екзархия е на територия от 220 000 кв. км и е населена със 7 000 000 българи.
Още на 8 юли 1876 г. руският император се договаря с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската за разпределяне на сферите на влияние на Балканите и за подсигуряване на взаимната експанзия на двете империи.
По-подробно и с изложените текстове на секретните договори – https://istinata.bg/?p=62
Подписано е секретното Райхщадско споразумение, с кото двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, да не се възпрепятстват взаимно при експанзията си и да си сътрудничат при уреждане на въпроса на евентуален конгрес на Великите сили. Нещо, което се случва само след 2 години в Берлин. Когато през декември 1876 г. започва конференцията в Цариград за определяне на територията на новата българска държава, Великите сили стигат до съгласие и изготвят карта на новата ни държава, като територията ни е близка до тази на Българската екзархия. В същия момент Русия и Австро-Унгария финализират съглашението си от 8 юли 1876 и подписват на най-високо ниво секретната Будапещенска конвенция, която потвърждава пъклената им договорка. Подписана е на 15 януари 1877 г. , конференцията е саботирана от граф Игнатиев, който убеждава султана да се откаже от вече договореното, като гарантира запазване на значителни територии на Османската империя на Балканския полуостров. На 18 януари конференцията е провалена.
Резултатът е ясен. Следва поредна руска експанзия. Между Руската и Османската империи е подписан двустранен временен договор, известен като Сан СТефански, в чийто чл. 8 българският народ се задължава да имплаща издържаката на „руския окупационен корпус” ( така е наречен в догонора. Този член е преписан механично и в чл. 22 на Берлинския договор, а българския народ изплаща 9 месечния престой на руския окупационен корпус до 1902 г. 16 милиона златни лева или 24% от бюджета на държавата ни. Нещо повече – впоследствие Русия не признава Съединението и към този дълг е присъединен и дълга на Източна Румелия – още 10 милиона златни лева. Плащането е уредено с руско-български протокол от април 1909 г., за да призное Русия независимостта на България. Дефакто на 3 март ние честваме един времене двустранен договор между две паразитни империи, с който сме задължени да изплащаме колосални суми на Русия. Гаврата с историческата ни памет и националното ни достойнство е пълна!
В резултат от намесата на император Александър II в неотклонно следване на имперската експанзионистична политика, българският народ и държава са ЖЕСТОКО РАЗКЪСАНИ.
- Българска Добруджа е предадена на Румъния като компенсация за анексирането на Бесарабия от Русия.
- Две огромни области от Българската екзархия – Пиротско и Нишко са предадени на Сърбия.
- Образувана е автономната област Източна Румелия, васална на Османската империя.
- Пиринска и Вардарска Македония, Родопите, Беломорието и Източна Тракия умишлено са оставени в пределите на Османската империя.
- Образувано е малкото, васално на султана княжество България, изцяло под руско управление, което трябва да изплати на Русия 16 милиона златни лева. Впоследствие, до 1902 г. тази сума ще възлиза на 1/4 от бюджета на държавата ни.
Александър II , чрез управляващия България княз Дондуков назначава пряко 19 депутати във Великото ни народно събрание. Сред тях е и Хаджи Иванчо Пенчович – главният виновник за обесването на Левски. https://istinata.bg/?p=646
Както знаете в комисия по процеса срещу Левски в състав от 8 човека са назначени 4 българи – всичките по настояване на Граф Игнатиев, руският консул в Цариград. Цел – обезглавяване на българското революционно движение и поставянето му под руски контрол. Знаем непримиримостта на Левски към имперщината и деспотизма, апелът му за „ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА”, както знаем и за разбирането му, че „Който ни „освободи”, той ще да ни и пороби”. Ще се окаже прав.
Нещо повече – княз Дондуков назначава вярното им мекере Хаджи Иванчо Пенчович и за член на Висшия съдебен състав на България, за да може да си назначават и удобни съдии. Всъщност, от общо 229 народни представители само 88 са пряко избрани от народа.
Въпреки това те успяват да провалят предложениeто на Александър II за български княз да бъде назначен Иван Аксаков. Същият по-късно ще напише по повод Съединението във вестник „Русь” –
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”
А за онези продажни безродници, които днес за пореден път искат да лазят пред една имперска политика и нейните империалистически идеологеми и искат чужд императорски крак да гази българката земя, ще припомня думите на великият Георги Раковски :
Из „Руската убийствена политика за българите“ 1861 г.