Фидел Кастро най-сетне пукна.
Да гори в ада, дано!
Кастро оставя след себе си една бедна и разорена държава, в която месечната заплата е 20 долара.
Толкова, колкото получават на час избягалите кубинци във Флорида, само на 90 мили.
Хиляди и хиляди кубинци с цената на огромен риск за живота си предприемаха години наред рисковани бягства от ада, който Кастро им спретна. Бягаха със собственоръчно сглобени салове и стари гемии.
Хиляди от тях не достигнаха заветните брегове и така и няма да разберем колко невинни живота са угаснали сред вълните на океана. Режимът на Кастро дори се отказа да ги преследва и спира, само и само да се отърве от свободомислещи хора, които търсят нормален живот за себе си и децата си, от хора, които искат да живеят свободно.
Наскоро моя позната, преподавател по испански, посети Куба. Това, което разказа, шокира дори и мен, човек който ясно си спомня свинщината на социализЪма.
Хора, които се оглеждат страхливо при всеки опит да ги разговориш, защото агенти и доносници на службите са на всеки ъгъл.
Магазини, които изглеждат като празен склад с празни рафтове, в които има по един бидон с някаква странна наливна лимонада и 5 сапуна.
Сгради, които се разпадат отвътре и отвън, понеже никой не се чувства собственик, а и няма средства за саниране.
Основният превоз се осъществява от 60 годишни американски буици, кадилаци, шевролети, които се движат на магия.
По-нови коли няма, освен някоя лада, обслужваща партийния персонал.
Основните търговски партньори на Куба са Русия и Венецуела.
Сещайте се защо са на това дередже.
В Куба няма интернет, има една телевизия и едно радио. Сателитните чинии са забранени.
Много от хората в Хавана и други по-големи градове отглеждат кокошки, от които могат да си набавят поне яйца. Гледката е трогателна, сподели моята приятелка.
Трябва да уточним, че в Куба хиляди деца ослепяват поради авитаминоза, причинена от нередовно хранене и липса на разнообразна храна. Феномът е познат и в Северна Корея.
През последните години режимът отвори някои курорти за чужденци в опит да спастри някой и друг долар.
Контрастът с мизерията на няколко метра извън курорта е огромен.
Бедност, страх и безизходица.
Това оставя Кастро след себе си, както и наследствено династично владение, наследено от брат му, също виден психопат.
Тъжно ще бъде, ако този режим и неговите подръжници – партийна номенклатура и репресивен апарат, оцелеят и се превърнат в новите частни собственици на Куба – хотелиери, банкери, едри фермери. Тъжно ще бъде, ако няма възмездие и се допусне колаборация между едри бизнес интереси на САЩ и тези на местните феодали, без да има възмездие.
Така както за една нощ нашите местни комунистически главатари се превърнаха в пародия на едра буржоазия.
Надявам се, че богатите кубински емигранти, които за две поколения са успели да спастрят вече милиарди долари, един ден ще поискат да се върнат в Родината си, да инвестират в нея и няма да допуснат техните палачи да се облажат от Свободата, която чука на вратата.
Когато Кастро се засилил към Рая, Свети Петър веднага го изгонил и го пратил при Дявола. Кастро си забравил куфарите в Рая и помолил Луцифер да си вземе. Луцифер изпратил две дяволчета, които прескочили оградите на Рая, за да вземат куфарчетата. Видял ги Свети Петър и си помислил: „Еййййй, кога го тикнаха в Ада, кога почнаха и от там да бягат?!…“
В едно съм сигурен.
Кастро вече се вари в казана на дявола и квичи за американски климатик.
