Ronald Reagan

Из реч на Роналд Рейгън

Когато обявяват кандидатурата на Роналд Рейган за президент, в СССР приемат това с ирония и насмешка.

Все пак Рейгън е бивш актьор. Е, забравят, че вече е натрупал значителен политически и управленски опит като губернатор на най-богатия щат в САЩ – Калифорния. Да уточним – днес само брутния вътрешен продукт на Калифорния е по-голям от този на цялата Руска федерация и то с водещ икономически отрасъл селско стопанство.

Когато Рейгън влиза в Белия дом, ироничните усмивки на кремълските господари застиват в озъбване. И с право.

Само за няколко години Роналд Рейгън ще успее да срине съветската империя с мъдра политика и далновидност и ще успее да донесе свободата на милиони хора в изстрадалата и прегазена от руски ботуш Източна Европа.

За по-младите хора това време е непонятно, неразбираемо. Те не могат да си представят, че по границите бяха опънати телени мрежи и при опит да ги преминеш просто те застрелваха, а ако  те заловяха, те чакаха дълги години затвор. Практически на хората беше забранено да имат частна собственост, освен апартамент или къща и автомобил, за който се чакаше ред по 5-10 години.

Чакаше се ред и за жилище. Много хора така и не го дочакаха. В малкото държавни магазини нямаше почти никакви стоки. Един, два вида салам, един, два вида бира, един вид сирене. Банани, портокали и много други вносни плодове българите виждаха единствено по Нова година и то на убийствени цени. Постоянен дефицит на стоки – месо, колбаси, липса на свежи зеленчуци през зимата, тоалетна хартия, кафе. Изобщо – каквото се сетите. Чакаше се ред за телевизор (руски или български), за касетофон, магнетофон, чакаше се за да ти прокарат телефон. Чакаше се с месеци и дори години.  Ако някъде дефицитна стока се появеше в свободна продажба, веднага ставаше огромна опашка.

Хората нямаха право да имат собствен бизнес, собствено цехче, сервиз, мандра. Земята беше иззета от селяните насилствено, както и инвентара, и техниката за обработване. Беше забранено да се издават свободни и независими вестници. Имаше една телевизия с една програма, а после „пуснаха“ и руска телевизия. В училищата руският език беше задължителен.

Магистрали нямаше, защото нямаше и коли, които да се движат по тях, нито пък икономика, на която да са потребни. За почти половин век, при пълна власт и практически безплатна работна ръка, комунистите не успяха дори една магистрала да прокарат. През 80-те години цената на бензина достигна 1 лв. за литър, като ясно си спомням, че пенсията на баба ми беше 50 лв., а масовата заплата бе около 150 лв. С две-три заплати можеше да си купиш телевизор. С една пенсия – да напълниш резервоар.

Целият соцлагер слугуваше на СССР.  Държави като България бяха задължени да предават селскостопанската си продукция  на СССР под себестойност  и бяха задължавани да изкупуват остарели и неефективни технологии, техника, както и въоръжение. Срещу долари. Русия не искаше левове или рубли.

През този период България фалира 3 пъти. Още през 1959 г. е източен целият ни валутен резерв. За да може да се разплати с руснаците, режимът на Живков предава и целият златен резерв на БНБ – 32 тона злато на няколко транша в периода 1960 – 1964 г. През 1969 г. управителят на БНБ отново докладва на Тодор Живков, че в хазната няма и цент за да се разплатят с Московска народна банка. Започва постепенното заборчаване към западни банки. До 1989 г. дългът на България ще стане 10 милиарда долара, съизмерими с днешни въшен дълг. Това са 600 милиона пенсии като тази на баба ми или 150 милиона заплати на инеженер по онова време.

Подобно беше положението и в цяла Източна Европа.

Целият социалистически лагер, подчинен на една безумна икономическа логика, изоставаше от Запада.  Хората нямаха мотивация да работят, не се чувстваха собственици, включително и управляващите комунисти, липсваше елементарна пазарна логика и механизми. Често се шегуваха помежду си: „ Ний ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат”.
Животът на няколко поколения просто се обезсмисли и премина в страх, лишения и дезинформация.
Тази агония срина Рейгън. Той подпомогна и ускори краят на този кошмар да дойде бързо, безкръвно и сравнително безболезнено. Ронал Рейгън просто постави Русия на колене! Факт!
КАК го направи?!
Рейгън успява в кратки срокове да възстанови САЩ икономически. По време на мандата му са открити нови 17 милиона работни места. Инфлацията е сведена от над 13 % до 4%. Само две години след влизането му в Белия дом започва икономически бум. Паралелно с това Рейгън форсира въоръжаването на армията и предлага Инициативата за стратегическа отбрана , известна като „Междузвездни войни“, която представлява базиран в околоземна орбита противоракетен щит.
(Това начинание олицетворява технологичното превъзходство над СССР и прави практически безсмислен ядрения му потенциал. Това е и причината за яростната съпротива на лидерите на СССР срещу тази изцяло защитна концепция. По същата логика и днешните управляващи в Кремъл плещят срещу антиракетния щит, който НАТО изгражда в държавите от Източна Европа. Забележете – не се касае за инсталиране на ракетни системи, а точно обратното – защита срещу тях. Кремъл отрича дори това право на държавите от Източна Европа – да имат защита срещу ракетно нападение.)
Администрацията на Рейгън изготвя цялостна стратегия за икономическа, технологична и ресурсна война срещу СССР.
За целта се приемат и свръхсекретни директиви за неутрализиране на влиянието на СССР в Източна Европа, като паралелно с това се атакуват потоците от долари, получени от нефт, газ, злато, диаманти и други подземни богатства, които позволяват на паразитната империя да оцелява и да се въоръжава до зъби, като купува и нови западни технологии.
За целта Рейгън трябва да постигне драстично намаляване на цената на петрола, да ограничи пазара на руски газ в Западна Европа, като едновременно с това да ограничи възможнаостите за достъп до нови технологии, които руската наука не е в състояние да осигури сама на военно-промишления комплекс и на добивната промишленост. Паралелно с това Рейгън стартира и надпревара във въоръжаването, което от една страна отваря нови работни места и налива свежи пари в икономиката, а от друга страна води до колапс съветската икономика, която не е в състояние да противопостави адекватен отговор.

Планът изглежда твърде амбициозен и нереален, но Рейгън оспява да го осъществи и то в изумително кратки срокове.

Първо Рейгон удря проектът за газопров „Уренгой 6”, който трябва да снабди Западна Европа с 440 млрд. куб. метра газ годишно. Рейгън  налага забрана за участие в строителството на газопровода, което засяга около 60 американски компании. Ембаргото засяга и проваля и съветско-японския план за добив на нефт на Сахалин с американски компании. Строежът “Уренгой 6” изостава с две години, капацитетът му е намален наполовина и това нанася тежък удар на изпосталелите финансови ресурси на империята.
Забраната за износ на нови технологии не засяга пряко само оръжейното производство. По това време в СССР се ползват  основно модерни американски сондажни технологии, за повечето от които САЩ притежава монопол.
Годишно Кремъл плаща за тях около 9 милиарда долара. Колосална за времето си сума, на която разчитат доста американски компании в бранша. Въпреки това, Рейгън издава забраната.
Създадена е и специална организация, която да следи за износа на забранени технологии за СССР (КОКОМ). Въпреки забраните, някои неутрални страни като Швеция, Австрия, Швейцария  не искат да се съобразят със забраните. Рейгън им обяснява, че ще бъдат лишени от лицензионните технологии и достъп до нови такива.
През 1981 г. е стартирана и програма на американските митници за забрана на продажба на технологии на СССР.
През 1982 г. Рейгън отправя предложение до европейските държави за разширяване на забранителния списък, което е одобрено от Англия и Франция, но не и от Германия. След дипломатически преговори санкциите са разширени.
Договорено е и да не се сключват нови договори за купуване на съветски газ, докато се проучват алтернативни енергийни източници за Запада. Затяга се и контролът върху достъпа на СССР до стратегически технологии.
Рейгън постига съгласие със своите съюзници Кремъл да не получава кредити при облекчени условия. Това дава отражение и на кредити, които и станалите държави от Източния блок получават от Западни банки. В целия социалистически лагер започва да се усеща финансова криза. Спомням си, че по това време в България въведоха и режим на тока – 2 часа има, два няма, за да спестяват ценна валута от експорт на електричество към съседна Турция.
През 1982 г. Рейгън подписва стратегическа секретна директива, която залага официално новите цели на политиката му  – САЩ да не цели съвместно съществуване с СССР, а да промени съветската система. Заедно с това САЩ няма да приемат повече съветската сфера на влияние и ще се стремят да я намалят и няма да подпомагат съветската икономика, като ще се стремят да ограничат опитите за това.

През 1983 г. Рейгън официално обявява в обръщение към нацията, че ще увеличава всяка година разходите за военен бюджет с 25 %. Това автоматично води до отговор в СССР, който за да смогне, обявява, че увеличава разходите с 45%, но въпреки това поради технологичния недостиг, това увеличение само допринася до задълбочаване на кризата.

Колосът на глинени крака е на път да рухне!

През 1985 г. Рейгън предприема още един умен ход – изкуствено, под надзора на финансовия си министър девалвира доларът с ¼ от стойността му. Това води до рязко увеличение на американския износ, като в същия момент намалява стойността на съветския експорт.
Най-жестокият и умен ход, който Рейгън нанася е с понижаването на цената на петрола. Това не е направено само заради СССР, а и поради факта, че още през 1983 г. Роналд Рейгън разполага с доклад на Министерството на финансите, че най-благоприятната цена за американската икономика е около 20 долара за барел, а не настоящата от над 30 долара. При 20 долара за барел може да се постигне баланса между интересите на нефтената промишленост, която няма да фалира, като в същия момент ще даде мощен тласък на икономиката.
През началото на 1985 г. Саудитска арабия предупреждава САЩ, че се готви да увеличи производството  и да залее света с нефт, като това ще доведе до срив на цената. САЩ гарантират сигурността на Саудитска арабия от вероятни атаки на съседните арабски страни. Резкият спад на цената на петрола, който е основен компонент от брутния вътрешен продкт на империята, води и до недостиг на српедства за закупуване на западни машини, технологии, съоръжения за всички сектори в руската икономика.
СССР увеличава двойно износа на злато, но това се оказва крайно недостатъчно.
Спада на цените на петрола води и до нов удар върху съветската икономика. През 70-те години арабските страни получават сериозни приходи от добива на нефт и ги харчат за руско оръжие. След 1985 г. този финансов поток секва, защото поради спада на цените, тези държави също са лишени от нужните средства.
В рамките само на 4 години към СССР спират или сериозно намаляват финансовите потоци, които изсмуква от поробените източноевропейски страни, парите от нефт, газ, оръжейни продажби. Горбачов започва да търси отчаяно изход от ситуацията и СССР сваля гащите.

СССР губи позорно и войната в Афганистан, където руската авиация доказва едно – с нея могат да се разправят и кхора с килийно образование, стига да имат на рамото си по една ракета Стингър. Принуден  от огромните непосилни разходи и саможертвената съпротива на афганистанския народ, през 1989 г. СССР се изтегля от Афганистан. След него ще останат 3,5 милиона трупа на афганистанци, станали жертва на десетгодишната война.
„Империята на злото” както сам великият Роналд Рейгън я определя, ще се срине под собствената си тежест, затънала в батаците на безумната и алогична социалистическа икономика, с остарели и неефективни машини и технологии, с пълната демотивация на работещите.
На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън ще се изправи пред милионно мжожество от германци през Бранденбургската врата, в сърцето на разкъсаната Германия и гордо ще заяви:
Mr. Gorbachev, tear down this wall! (Г-н Горбачов, съборете тази стена!)

https://www.youtube.com/watch?v=WjWDrTXMgF8

Велика реч на велик човек, която ще остане в историята.
Ще остане, защото немислимото доскоро ще се случи само след 2 години и стената ще падне. С нея ще се срине и съветската империя, а милиони хора от Източна Европа за първи път ще дишат свободни, ще могат да казват това, което мислят, ще могат да пътуват там, където искат без да се страхуват, без да искат разрешение.
Защо наричам този човек последният велик политик на Запада?!
Защото след него не последва приемственост.  Западът се подлъга по псевдореформите, които стартира Горбачов и забрави добрата стара поговорка, че вълкат козината си мени, но нрава – никога. Западът отпусна милиарди долари помощи за Русия. Някои съвременни политици, като Путин примерно добре осребриха тази помощ и осъмнаха богати с милиони долари в джоба.
Днес ние виждаме, че липсата на преходност и последователност при западните политически лидери доведе до поредица от безлични държавници не само в САЩ, но и в Западна Европа. По-скоро бих ги нарекъл политически джуджета.
Днес ние сме свидетели, че Западна Европа излива нови миларди за руски газ и нефт. Абсурдът е пълен, защото с тези милиарди Русия строи  танкове и ракети, насочени към нас. С тези пари Русия плаща на терористите в Крим и Източна Украйна. С тези пари тя бомбардира болници и училища в Сирия. С тези пари тя финансира паразитни политически псевдонационалистически  структури в цяла Европа, които разбиват единството на съюза. Говорим за поток от стотици милиарди долари ежегодно, безотчетни пари, които Русия, за разлика от всяко западно правителство, може да насочи където си поиска, а България е най-бруталния пример за това – зависима на 100% от руския газ и то най-скъп за нас в цяла Европа, с брутален картел при горивата, работещ с убийствена свръхнадценка, с икономика, в която над 30% собственост има Русия и поне още толкова – на нейни подствени лица и офшорни фирми на олигарси и руски агенти. С поредни правителства, които работят против националния интерес, обслужвайки схемите на руския енергиен империализъм.

Ето защо казвам, че Рейгън е последният велик западен политик и лидер.
Защото след него настъпи вакуум, безидейност, непоследователност и дори директно сътрудничество с Путин.
Тук е времето да припомня на милиони германци и най-вече на техния канцлер Меркел, кому дължат свободата си, защото някои хора там много бързо забравиха и днес бързат да финансират и полагат нови руски газопроводи зад гърба на Полша и Украйна.
Европа няма нужда от нов пакт Рибентроп –Молотов.
Европа има нужда от единство, от обща политика на сигурност, от единни въоръжени сили и служби за сигурност под общо командване, от единна политика в областта на енергийната сигурност.
А очевадно, че светът има нужда от последният велик политик – Роналд Рейгън!
Ето и превод на речта нА последният велик политик на нашето време, изнесена на 12 юни 1987 г. в Западен Берлин, все още разкъсан от Стената:
„Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.
Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.”
За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: ИМА САМО ЕДИН БЕРЛИН!
Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.
Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!
Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.”
Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”