Завръщайки се от Москва, нашият секретен кореспондент се засече на летището в Брюксел с видния български патриот Жамбазки. Г-н Жамбазки беше така любезен да отговори на въпросите на нашия секретен кореспондент.
С.К. – Г-н, Жамбазки, вие се обявихте за връщането на задължителната казарма?!
Ж. – Да, считам, че е патриотичен дълг на всеки българин да отбие редовната си военна служба и да се научи на ред и дисциплина.
С.К. – Защо казвате „да отбие”?! Това е, като да отбиеш номера ли?
Ж. – Еххх, Вие пък сега…Така е прието да се говори.
С.К. – Имам предвид, че до 1 януари 2007 г., когато отпадна задължителната военна служба, Вие сте били вече на 27 години и 8 години подред сте отказали да изпълните своя воински дълг към Родината. Не е ли точно това „отбиване на номера”?!
Ж. – Бях възпрепятстван. От дългото седене на председателски стол ми излязоха хемороиди. Освен това се записах да следвам първи семестър висше. Освен това разбрах, че е безплатно.
С.К. – В смисъл?!
Ж. – Оказа се, че не плащат. Патриотизмът трябва да се заплаща! Как ще формираш чувство за патриотичен дълг, ако не плащаш?!
С.К. – Е, 8 години ли следвахте?!
Ж. – После записах магистратура. Освен това ми излязоха стрии. Сами разбирате, че не е удачно войник със стрии да защитава родината. Ще ни излезе лошо име на армията. Проявих патриотизъм. И съобразителност. На седмата година отново записах магистратура и имаше съмнения за бременност. Изобщо, през целия период ми беше тежко. Последователно развих ишиас, лумбаго, плексит, мравучкане в крака, получих нощно напикаване, световъртеж, пърхот.
С.К. – А на осмата година?!
Ж. – Вижте, това са въпроси от личен характер?! Важното е, че патриотизмът ми даде сили да завърша висшето и да се излекувам от всичко веднага през 2007 г. По-добре питайте колегата Сайдеров как е скатал по времето на Живков, защото тогава се искаха сериозни връзки, за да скатаеш казарма.
С.К. – Добре, ще го питаме. Разбираме Вашия патриотизъм и желанието Ви да служите на Родината със скромна заплата от 20 000 лв., патриотизмът е скъпо нещо и трябва да се заплаща, но кой ще плаща за нови казарми, за облекло, храна на един цял набор, за нов команден състав?!
Ж. – Ами…, вижте, това са въпроси от финансово естество. Има си финансисти за тия работи. Струва ми се, че може да се резне малко от пенсиите, малко от болниците, от училищата.
С.К. – А защо не споменавате, че България губи милиарди от най-скъпия руски газ, с 50% по-скъп, отколкото за Германия, че България губи годишно поне 1 милиард лева само от свръхнадценката при горивата, която организираният от монополиста картел извлича?! Това патриотично ли е?! Какво правите по въпроса?!
Ж. – Патриотично е. Аз, като патриот съм длъжен да запазя силите си и енергията си за по-важни неща. Примерно – за борбата с емигрантите. Няколко милиарда ежегодно, откраднати от България, не са голям проблем за българите. Те са свикнали да живеят бедно.
С.К. – Като споменахте емигрантите, да ви попитам: считате ли, че трябва да се застрелват на границата? По времето на режима на Живков на границата застрелваха българи, които се опитваха да емигрират, а заловените ги пращаха в затвор. Защо българи може, а чужденци – не?!
Ж. – Да, вярно е това. През 60-те години, според официалните данни, на границата са залавяни средно годишно по 1200 – 1300 човека. Някои от тях са били и застрелвани на браздата. През 70-те години опитите са спаднали до няколко стотин годишно. Нормално е. Тогава партията се е грижела за народа. Представяте ли си, че ако бяха отворили тогава границата, половината българи щяха да емигрират. Кой да работи за партията и правителството? Кой да произвежда храни за СССР?! Видяхте, че когато БКП отвори границата през 1990 г. веднага 1 милион българи емигрираха. Сега е друго. Тук се опитват да нахлуят емигранти. Защо да не ги застрелваме?!
С.К. – Е, все пак сред тях има много жени, деца…?!
Ж. – Днес жени и деца, утре – терористи и дюнерджии.
С.К. – Да, но никой от тези емигранти не иска да остане тук. Тяхната цел е да се устроят в богатите западни държави.
Ж. – Важното е да се вдига шум, да не умира патриотизма и подкрепата за него.
С.К. – Но така Вие реално предпазвате не толкова България, а богатите държави от ЕС, докато в същия момент сте против него.
Ж. – Ние, като патриоти, сме длъжни да предпазим Европейският съюз. Моят патриотизъм е наднационален патриотизъм. Той надхвърля границите на България и се надявам европейските народи да го оценят. Сигурен съм, че един ден ще съм президент на Европейския съюз, когато германците и французите ме оценят по достойнство, за да го разтуря.
С.К. – А как ще обясните на нашите читатели факта, че стотици хиляди бежанци от Сирия търсят спасение в Европа. Уж Путин бомбардира за доброто на сирийския народ, пък сирийците бягат в Европа. Защо не търсят спасение в Русия?!
Ж. – Е, Вие какво искате?! Русия хем да плаща за бомбардировките, хем да храни и бежанци?! Тъп въпрос.
С.К. – Благодаря за отделеното време, г-н Жамбазки! Пожелаваме Ви скорошно излекуване от хемороидите и успешно отбиване на воинския дълг към Родината!
Ж. – Благодаря и аз! Българите трябва да знаят, че патриотизмът е скъпо нещо, аз съм скъп и затова не съм се продал евтино! Можете да питате и другаря Каракочанов от МВРо.
silly