Десетилетия наред псевдоисторици, произведени от марионетния режим на БКП, обслужват идеологемите на руския империализъм, умишлено и целенасочено тровеха и продължават да тровят националния ни дух и да убиват националното ни достойнство.
Съединението.
Неслучайно един от най-светлите и силни празници, олицетворяващи българщината и силата на истинския български дух, неслучайно този велик, истински български празник не се честваше, след като през 1944 г. по нашите земи отново нахлуха руските орди. Изписани са цели томове за славния подвиг на майор Данаил Николаев, Захари Стоянов, майор Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, Димитър Ризов, Чардафон, Стамболов, както и на самия български княз Александър, като с подкрепата си за Съединението практически се опълчва на руския император, което му коства и короната.
С акта на Съединението млада и малка България грубо нарушава Берлинския договор и се опълчва на три империи едновременно – властващите в Централна и Източна Европа Руска империя и Австро-Унгарска империя, както и на Османската империя. Но днес има безродни уроди, които с пропитите си от пропаганда ненужни мозъци примирено твърдят : „Малки сме, нищо не зависи от нас“. Съединението е точно един от тези моменти в историята, които доказват обратното. Факт!
Вече съм описал договорките на Русия с Австро-Унгария по разпарчетосването на Балканите и българската нация, сключени ведната след Априлското въстание – Райхщадското споразумение от 8 юли 1876 г. и Будапещенската конвенция от 15 януари 1877 г., положили основите на Берлинския договор и разпарчетосването на България – https://istinata.bg/?p=62
Неслучайно руският консул в Пловдив категорично се противопоставя на Съединението и след допитване до него от председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив, неслучайно Русия прави отчаяни опити да го провали, като дори руският император се обръща към турския султан с настояване да изпълни задълженията си на суверен на Източна Румелия и да въведе редовна османска армия там, неслучайно не султана, а машата на Русия – Сърбия напада България, а след разгрома на сръбската армия Русия къса дипломатически отношения с България, отказвайки да признае Съединението. Трябва да отбележим, че актът на Съединението веднага е признат от Англия в опита й да парира силното руско влияние и евентуална военна намеса и да си спечели още един съюзник – младата българска държава. Неслучайно и днес една от софийските улици носи името на английския премиер Гладстон.
Не бива да гледаме на Съединението като на отделен акт, а като на продължение на национално-революционното ни освободително движение в постигане на националния идеал – обединение на всички български земи в рамките на Българската екзархия, обявена за независима официално със Султански ферман още през 1870 г. и обхващаща всички територии с преобладаващо българско население – близо 220 000 кв. км.
Неслучайно след Съединението Русия организира преврати и метежи в България, убийства на български патриоти и политици, създаване на въоръжени шайки, които да дестабилизират Източна Румелия с цел предизвикване на повторна окупация или най-малко реакция на суверена – турския султан, за да може да бъде обвинена България в нарушаване на Берлинския договор. Неслучайно в Русия бягат организаторите на превратите и метежите – националните предатели като Радко Димитриев. Неслучайно в Русия се укриват и убийците българския външен министър Вълчович, зачислени на руска заплата и пратени по-късно да убият и великият българин Стефан Стамболов.
Тук ще представя част от секретните дипломатически грами на руските мисии на Балканите. Публикувани са в книгата „Авантюрите на руския църизъм в България“ на не кой да е, а на Васил Коларов – председател на Коминтерна от 1922 – 1924 г., допуснат от болшевиките през 1934 г. до секретната дипломатическа кореспонденция с цел да докаже на българското общество кои са истинските цели на руския царизъм, колко коварна, двулична и антибългарска е политиката на царска Русия. Интересното е, че това се случва точно в годината, в която в Москва обявяват официално съществуването на „македонска“ нация и език и само 10 години преди господарите на Коларов да наложат с репресии, насилия и убийства на стотици хиляди българи измислената националност и да ги принудят да се откажат от род и Родина. Пълно потвърждение на факта – руският империализъм, бил той царски, съветски или съвременен олигархичен, не мени своята природа. Има пълна приемственост и последователност, както по отношение на коварните и двулични методи на задкулисни договорки с отделни западни правителства, така и по отношение на подкупване на политици, дестабилизация и руиниране на българската държавност.
Според параграфи 6 и 7 на Берлинския договор престоят на руските войски в България е ограничен от останалите Велики сили от 2 години на 9 месеца. Пребиваването им се използва за превръщане на временната окупация в постоянна, а България – в Задунайская губерния.
Тези цели принуждават Русия да търси подкрепа сред българската „общественост”, а след като не я намира – да я създаде. Царската дипломация залага на старите едри търговци и земевладелци, които са оформили Консервативната партия. За огромно съжаление на руските дипломати още на първите избори техните мекерета са попилени и пълно мнозинство печели Либералната партия, съставена основно от бившите участници в БРЦК и революционното крило в националноосвободителното ни движение.
Пропада и назначаването на руската кандидатура за български княз – небезизвестния Аксаков, който по-късно ще напише във вестник „Русь“, три месеца след Съединението: „Българите, както впрочем и останалите балкански народи не трябва да имат нищо свое, нито армия, нито полиция, нито държава. Те трябва да бъдат погълнати от нашата империя!“
В кратки срокове антибългарската руска политика успява да отблъсне широки народни слоеве, а далаверите, кражбите и лакомията, проявени от руснаците около строежа на железопътната линия и данъчните тежести по нея, отблъскват дори и представителите на Консервативната партия. Трябва и да отбележим, че заплатите на руските офицери на служба в българската армия са в пъти по-големи от тези на българските. Говоря за същите руски офицери, които позорно напускат бойните редици, когато Българската армия се изправя срещу сърбите и ги попилява с най-висок чин капитан в командването си. Така и ще остане в историята тази война – Войната на капитаните…
През март 1883 г. Батенберг заминава за коронацията на новия руски император и България преминава под управлението на Соболев. Той веднага се заема със задачата да прокара официалното признаване от България на задължението по изплащане на руския окупационен дълг – колосалната сума от 25 милиона златни франка. Заедно с това се опитва да вкара резервния фонд на Княжество България, състоящ се от 10 милиона златни франка, под управлението изцяло на руски кредитни учреждения.
Тази поредна руска свинщина обръща дори княз Батенберг против господарите му и след връщането му от Русия князът възлага управлението на либералите на Каравелов. През септември 1883 г. е възстановена Търновската конституция, съставено е правителство на либералите, начело с Цанков, а в страната е прогласен лозунгът на управление: „БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!”…
Само след две години същият Цанков ще бъде подкупен и то с пари от „Българският окупационен фонд“ – изплащани от българския народ за девет месечния престой на руския окупационен корпус. Изплащан, впрочем до 1902 г.
Секретна грама на руския консул в София до външния министър Гирс:
Секретна грама на дипломатическия агент в руското консулство А. Кояндер до директора на Азиатския департамент Иван Алексеевич Зиновиев, от която ясно си личи как и с какви средства се подкупват български политици:
В друга секретна грама се коментира и финансирането на вестник, който да обслужва пъклените цели на руската дипломация и да трови с русофилска пропаганда населението в България.
В депеша, четири месеца по-късно, дипломатическият агент в руското консулства в София докладва, че вече парите за подкуп са изплатени, а Цанков, Бурмов и Балабанов дори са подписали клетвена декларация за вярност към руския император:
От следващия документ на руския дипломатически агент в Пловдив разбираме за предателската антибългарска същност на т.нар. опозиция, която обсъжда с руските дипломати възможните средства, които да предизвикат евентуална реакция на султана или друга европейска държава, за да се създаде повод на Русия отново да окупира България:
Руската дипломация се заема и с организирането на преврат в България с цел нейното присъединяване като поредна губерния към империята. Нека не забравяме, че по това време под руско робство се намират балтийските държави, Полша, Украйна, Грузия. Три големи освободителни въстания избухват в Полша през последните десетилети – 1793 г., 1833 г., 1863 г. – всичките потопени в кръв. При последното полско въстание Русия не използва редовна армия, а разчита на т. нар. опълчение (пълен еквивалент на башибозука в Османската империя) – сган от диви крепостни селяни, които са въоръжавани и под командването на офицери и генерали, са пускани там, където не е желателно редовната руска армия да безчинства и вилнее. По тази причина ген. Гурко, който през цялата си военна кариера командва опълченски корпуси, е едно от най-черните имена в полската история. През 1880 г. Русия дори приема закон, с който се забранява изучаването на полски език в полските училища (явно така разбират славянското братство). По същото време забраняват и богослужението на грузински език в грузинските църкви. Споменавам тези факти, за да е ясен контекста на руската експанзия на Балканите – вековна цел на империята в опита и да завладее проливите и Цариград и да установи една нова псевдовизантийска империя – официална доктрина на Руската империя от императрица Екатерина насетне.
Ето защо ние можем да определим като пълни идиоти ония индивиди, които продължават да твърдят, че целта на Русия била да освободи България.
Но нека продължим с документите, защото те ясно говорят…От една последваща грама разбираме, че руските дипломати стоят в основата на организирания преврат с цел сваляне на законната власт в България и присъединяването й като губерния към Русия.
Всички знаем за съдбата на предателите, а един от главните организатори – Радко Димитриев https://istinata.bg/?p=131, бяга от София, преоблечен като овчар, укрива се в руското консулство в Пловдив, оттам е преведен в Истанбул и откаран с руски кораб в Русия, за да бъде пратен по-късно през 1886 г. отново в България, където отново организира нов метеж в Силистра и Русе, който е жестоко потушен от великия патриот и политик Стамболов.
Явно страховете на императора Александър III Българомразец, изказани в забележката, се оказват оправдани. Метежниците са попиляни от верните пробългарски части на армията и се спасяват с бягство. През февруари 1887 г. е организиран нов метеж, този път в Силистра (http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=385:––––1887–&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61). Тук заловените предателите-русофили са изправени на военно-полеви съд и разстреляни като бесни кучета.
Секретните руски грами ни помагат да разбием и още един мит, който пропагандата на руския империализъм наложи през последните десетилетия, а именно мита за русофилството на българите. Макар наивни и доверчиви в голямата си част, сред българите по това време има една значителна част, които ясно осъзнават на каква опасност е изложена Родината. Тези наследници на принципите и разбиранията на Раковски, Левски и Ботев имат ясното съзнание, че трябва да се противопоставят решително на домогванията на руския империализъм и ние виждаме от следващата секретна грама какво е било отношението към платената продажна сган, която по време на избори се опитва да гласува платено и организирано. От доклада на руския дипломатически агент в София до ген. Каулбарс ясно си личи как българската общност се отнася към продажното пасмина. Група от около 600 организирани от руското консулство гласуващи е пребита и натирена от изборните секции и естествено търси спасение в руското консулство. Сами съдете колко „русофилски“ е бил настроен българският народ по това време.
Впрочем интересни данни относно цитирания в грамата руски ген. Каулбарс – военен комисар в българското правителство (впрочем – с по-голяма заплата от тази на българския княз), изнася и големият български историк Симеон Радев в книгата си „Строители на съвременна България“, том 2, Книга втора. Разривът с Русия. Там големият български историк проследява и организирането на военните преврати от руската агентура. Естествено, те са наясно, че не могат да разчитат на т.нар. „русофилия“, затова подковават здраво с колосални средства предателите. Така например на 19 септември 1886 г. служителят в руското консулство Шахтонин телеграфира на Каулбарс: „Офицерите от Шуменския гарнизон посредством упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми изясниха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на императорското правителство и да признаят сегашното правителство за незаконно. Казаните офицери ходатайстват да им се отпуснат парични средства за издръжка на гарнизона до възстановяване на законното правителство. Предвид липсата в Шуменското казначейство на парични суми Москов и Касабов предполагат, че за първо време ще са достатъчни да се отпуснат 50 хил. лв. Съгласно това заявление аз с подписа си и с подписа на нашия консул във Видин, сега пребивающ в Русчук, дадох на Шуменския гарнизон задължително за предаване нужните парични средства от сумите на консулството за издръжка на гарнизона до назначаване на новото правителство. Вследствие на това и предвид на горните разходи най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждание за доставяне в касата на консулството 100 хил. лв. за попълване окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година.“
За да е ясен размера на отпуснатите средства към метежниците и то само към Шуменския гарнизон, ще спомена, че размера на цивилната листа на българския княз за цяла година е 500 000 лв. това са предвидените средства за официални разходи, строеж и поддържане на дворци, персонал, облекла и т.н. и т.н. Тук само на няколко офицери-предатели отпускат 50 000 лв. и то отново от парите, които българския народ изплаща по т.нар. „Окупационен фонд“ за издръжката на руския окупационен корпус. Подобни суми са платени и на продажни предатели в русенския и силистренския гарнизон.
В края на септември 1886 г. ген. Каулбарс предприема отчаяна агитационна кампания, като лично се ангажира да агитира за сваляне от власт на пробългарското правителство. След като е позорно изгонен от гражданите на Русе, руският генерал се озовава в небрано лозе в Шумен. Ето как според очевидци го посрещат шуменци, сред които и четник от Ботевата чета, подробно описано от Симеон Радев в глава III. „КАУЛБАРС ПО АГИТАЦИЯ:
„Една малка група, с кмета Начко Дюкменджиев начело, отиде да причака генерал Каулбарс чак на Шейтанджик. Щом слезе от трена, цанковистите (платената продажна русофилска сган б.а.) му прочетоха един адрес; той почна своите стереотипни вече фрази. Но кметът бе националист и му отговори в духа на народните желания. Разгневен, Каулбарс го блъсна, качи се на файтона, потегли. Валеше дъжд. Публиката, мълчалива, тичаше подир колата. ..“
Симеон Радев много подробно описва и последвалия разговор между шуменци и руския паразит Каулбарс:
„Иваница Данчев, един от редките комити, останали живи от Ботевата чета, яростен привърженик на Регентството сега, се бе качил на едно празно каче и ораторствуваше. „Искаме, викаше той, клатейки се над качето и сочейки с пръст прозорците, искаме да излезе Каулбарс, за да чуе волята на народа.“
Тълпата подемаше:31
— Абе, г. генерал; абе, г. Каулбарс, нали си дошел да ни видиш? Ето ни: ела тука!
Излезе Шатохин на балкона и извика:
— Генералът не желае да говори с пияна тълпа.
Данчев, на когото езикът се заплиташе, възрази:
— Абе, брате, тълпа ли сме ние бе? Тълпа ли сме?
— Не сме тълпа! Не сме! — отговаряше множеството.
Данчев продължаваше:
— Абе тук народ сме ние, български народ…
Но Шатохин се бе вече оттеглил. Между туй качето, над което Иваница Данчев формулираше волята на народа, се проби и той падна в него. Посред широкия смях на тълпата спуснаха се да го вадят; извадиха го и той пак почна да апострофира с умолителни и иронически фрази отсъствующата фигура на Каулбарса.
В това време влезе при генерала една русофилска депутация начело с Т. Икономова. Множеството викаше: „Долу предателите!“ Чуха се гласове:
— Продават сега България тия синковци!
— Нека слязат само, ще им покажем ние дебелия край…“
…Между туй множеството не мърдаше от улицата. Цялата Чобан махала беше тук и дигаше шум колкото за две дивизии. Всяка минута се издигаха викове: „Да живее независима България!“
Налага се да поставят пред къщата въоръжена охрана, за да предпазят руския генерал от евентуална саморазправа от шуменци.
Толкоз за „русофилията“ на тогавашните българи. Сами съдете как през последните десетилетия пропагандата е манипулирала и изопачила фактите. А онези, които не може да изкриви и изопачи, услужливата ни псевдоисторическа клика, назначена от Кремъл точно с тази цел, просто укриваше, както и цитираните тук документи. Жалка, гнусна, продажна антибългарска измет, която продължава да получава професорски заплати от нашите данъци и да се кичи с научни титли и звания, получени чрез слугинаж и безродие.
Тук няма да цитирам всички секретни руски грами, с които разполагам. Вече изложих и част от тях, с които се организират убийства на български политици и патриоти, които се опитват да отстояват истинската ни национална независимост.
Факт е, че руската политика успява да откъсне половината от българските земи и да ги подари на Сърбия, Гърция и Румъния – Пиротско и Нишко, Северна Добруджа, Беломорска Тракия, а Македония умишлено оставя в пределите на Османската империя.
Не предвидиха Съединението, не предвидиха, че българският народ ще намери сили и достойни водачи, които да се опълчат, макар, че ще платят с живота си за това. Съединението е голям, истински и самостоятелен български успех и по тази причина е тотален провал на руската политика на Балканите в опита й да разкъса българските земи с цел по-лесното им покоряване, залагайки умишлено нови и нови капани, които да улеснят последващи задкулисни договорки и пълзящата експанзия на руския империализъм.
Неслучайно първият предложен за български княз от Русия – Иван Аксаков, пише през декември 1885 г. в бр. 24 на в. „Русь“- „Всяко тържество на българите е смърт за Русия.
Да живее България! Свободна и независима! Тържество е!