Оригинален финландски коктейл Молотов с ветроупорна кибритена клечка. Made in Finland.
Всички сме чували за коктейл Молотов. Но малц;ина българи знаят защо тази запалителна бомба носи името на руския болшевик и министър на външните работи на съветска Русия Вячеслав Молотов.
Бомбата представлява бутилка, пълна с въглеводородно гориво, най-често бензин, спирт или терпентин, като към тях се добавят растителни или животински мазнини или сапун. По този начин температурата на изгаряне достига до 800 градуса , като същевременно се удължава и самото горене. Хвърлен върху двигателя на танк, коктейлът бързо предизвиква излизане на танка от строя и взривяване на резервоара му с гориво.
Какви са неоспоримите факти?!
На 23 август 1939 г. съветска Русия и нацистка Германия подписват приятелски договор, назован на името на външните министри на двете държави – Пакт Рибентроп – Молотов.
В таен протокол към договора двете държави си разпределят сферите на влияние в Източна Европа. Договорът става известен едва след 1945 г., когато немските архиви попадат в ръцете на съюзниците и е публикуван от Държавния департамент за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., както и в британския в. Manchester Guardian.
Русия ще признае официално за този договор едва през 1989 г., а новоткритите оригинали са публикувани през 1993 г.
Съгласно този договор нацистка Германия нахлува в Полша на 1 септември от запад, последвана на 17 септември от съветска Русия. Поставено е началото на Втората световна война.
На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
„Правителствата на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.
Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“
На 22 септември двете приятелски армии – Вермахта и Червената армия ще проведат и съвместен тържествен военен парад в Брест, кадри от който предоставям:
Офицери от Червената армия и вермахта в дружески разговор преди парада.
Нещо повече – над 22 000 полски офицери, генерали, учени, интелектуалци, министри – елитът на полската нация се предават в плен на Червената армия. През април 1940 г. всичките ще бъдат разстреляни от руските болшевики с изстрел в тила и заровени в горите край Катин на 18 км западно от Смоленск, Русия. Други над 250 000 полски граждани и войници ще бъдат пратени в концлагери край Урал за да не видят никога повече родната си земя…
Русия ще признае официално за това чудовищно военно престъпление едва през 1990 г.
С осигурен тил Хитлер удря на Запад и последователно превзема Белгия, Холандия и Франция, докато СССР анексира балтийските страни и Бесарабия (днешна Молдова) и напада Финландия. За Коледа на 25 декември 1939 г. Сталин лично ще поздрави своя приятел Хитлер от страниците на вестник Правда.
Милиони тонове с украинско жито и петрол от Каспийско море ще продължат да захранват армията на Хитлер, като последният влак в посока Германия ще напусне територията на СССР в 24 ч. на 21 юни 1941 г. – 4 часа преди Хитлер да нападне съюзника си, защото вече няма пари да се разплаща, защото не може да се справи с мощния британски флот и Луфтвафе търпи поражение във войната за Британия, а пътят му към нефтените залежи в Северна Африка е отрязан.
Допълнителният таен протокол на немски език с оригиналните подписи на Молотов и Рибентроп:
Автентичния допълнителният таен протокол, подписан в Москва на 23 август 1939 г. с оригиналните подписи на Молотов и Рибентроп.
Техт
„Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на съветските социалистически републики долуподписаните представители на двете Страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа. Тези беседи доведоха до съглашение в следващото:
1) В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на прибалтийските страни (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва ще се явява черта, разделяща сферите на влияние на Германия и СССР. В тази връзка заинтересоваността на Литва в района на Вилно се признава и от двете Страни.
2) В случай на териториални и политически преобразувания в областите, принадлежащи на Полската държава, сферите на влияние на Германия и СССР ще бъдат разграничени приблизително по линията на реките Нарев, Висла и Сан. Въпросът за това желателно ли е в интересите на двете Страни съхранението независимостта на Полската държава и за границите на такава държава, ще бъде решен само в хода на бъдещите политически събития. Във всеки случай двете Правителства ще разрешат този въпрос по пътя на дружеското съгласие.
3) Относно Юго-Източна Европа Съветската страна указва своята заинтересованост към Бесарабия. Германската страна ясно заявява за пълната си политическа незаинтересованост към тези територии.
4) Даденият протокол се се разглежда от двете Страни като строго секретен.
Москва, 23 август 1939 г.
За Правителството на Германия – Й. Рибентроп
Пълномощен представител на Правителството на СССР – В. Молотов „
След анексирането на Литва, Латвия и Естония руските болшевики посягат и на Финландия. Финландия до 1917 г. е под руско управление, васална на Руската империя, като в страната се проявяват и типичните за цялата империя кризи, като например масовия глад през 1866 – 1868, при който загиват около 15% от населението. Неслучайно има и толкова финландци, загинали при Руско-турската война 1877-1878 г. Те също са били използвани като пушечно месо за завоевателните цели на империята. За разлика от повечето поробени от Русия народи, Финландия запазва известна автономия, но след 1906 г. започва отново да я губи, заради политиката на руското правителство, което се опитва да реставрира имперската власт, което води и до извършването на няколко атентата срещу представители на имперската власт.
За да се стигне до 1917 г.
През 1917 г. Руската империя е в разпад, Русия губи позорно Първата световна война, след като през 1914 г. напада Германия. (Руските войски са попиляни и в Добруджа през есента на 1916 г. от храбрата българска армия, като в български плен попадат цели 6 руски бойни знамена. Пленена е и цялата Оренбургска дивизия, барабар с командира и бойното знаме, а врагът е изтикан отвъд Дунав.) На 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България и нейните съюзници – Германия, Австро-Унгария и Турция и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, с който от лапите на паразитната империя са откъснати над 1 милион квадратни километра. Неслучайно руските болшевики ще изберат точно Брест за съвместния си военен парад с нацистите 21 години по-късно.
Над 2 милиона жертви, разруха и глад предизвикват гражданска война в Русия , а скоро на власт идва и най-тъмната и свирепа прислойка от населението, обладана от сатанински сили – болшевиките.
Възползвайки се от разпада на империята, Финландия обявява своята независимост на 6 декември 1917 г., а руските болшевики, които всячески се стремят да запазят властта си вътре в империята, първоначално не оказват съпротива и признават независимостта й, но малко по-късно техни емисари организират гражданска война, внедрявайки агенти във Финландия и образувайки крайно лявата Червена гвардия. Финландското правителство бързо се справя с местните предатели и техните господари в Кремъл, като през 1920 г. с Договорът от Тарту е установена съветско-финландската граница. До 30 ноеври 1939 г., когато паразитната империя отново посяга на независима Финландия.
Възползвайки се от договора си с Хитлер, успешното разделяне на Полша и анексирането на балтийските държави, през октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство естествено отказва. Това чакат и орките в Кремъл. На 28 ноември 1939 г. руските болшевики анулират договора за ненападение с Финландия и на 30 ноември нападат Финландия.
Едномилионна сган от пушечно месо, съставена от покорни крепостни, нахлува на финландска земя. СССР хвърля 998 000 войници, 6540 танка и над 3800 самолета, които започват безжалостни и безогледни бомбардировки над финландските градове и села.
Срещу тях храбрият и достоен финландси народ противопоставя 340 000 войници, повечето от които запасняци и доброволци, 34 танка и 112 самолета.
Резултатът е катастрофален за Червената армия. В суровите условия на лютата зима частите на Червената армия срещат невероятен отпор. Ръководени от блестящият тактик ген. Манерхайм, финландците максимално добре използват предимствата на терена и добрата зимна екипировка. Малоумното командване на Червената армия, което и на по-късен етап ще докаже, че е способно единствено да хвърля и жертва безсмислено жива сила – своите собствени войници, изобщо не е помислило за логистика и подходящо екипиране. Близо 1/3 от личния състав на Черевата армия, нахлул на територията на Финландия е унищожен – над 314 000 жертви (126 000 загинали, 188 000 ранени, 5 500 пленени). Унищожени са 3543 руски танка и са свалени 515 самолета.
Тук иде и мястото за прословутия коктейл Молотов.
Заради агресията на Съветска Русия срещу Финландия е свикано събрание в Обществото на народите (днес ООН). Руският външен министър Вячеслав Молотов прави чудовищно изказване, което и най-тъпия човешки мозък не може да измисли. От трибуната на Събранието Молотов твърди, че руските самолети хвърляли кошници с храни за гладуващото финландско население?!? Заради агресията си СССР е изключен от Обществото на народите, а неговото изказване веднага става известно на целия финландски народ, като едно от основните оръжия срещу агресора е кръстено на името на самия Молотов.
Въоръжени с коктейла, хиляди финландци лежат маскирани в снежните преспи и чакат руските танкове. Едни от основните танкове на въоръжение в Червената армия е танк Т-26. Въведен на въоръжение през 30-те години, това е най-масовия танк за поддръжка на пехота. Финландските войници просто изчакват танка да мине покрай тях и трошат запалителния коктейл върху двигателя му. Двигателят започва да гори, а скоро избухва и резервоара. Танкът се превръща в горяща катафалка. Останалото го довършват снайперисти, разположени в района. По този начин са унищожени близо 1500 танка, а останалите са унищожени чрез пряко попадение от фнландската артилерия или от мини.
Коктейлът продължава да носи името на руския външен министър и до днес, но малцина сънародници знаят причините за това. Е, вече знаят…
Финландска камуфлажна бойна екипировка. Неразделна част е коктейл Молотов с ветроустойчива кибритена клечка.
Финландски войници разглеждат унищожен руски танк Т-26
Унищожена руска бойна техника и войници. Финландия, декември, 1939 г.
Пораженията върху агресора са впечатляващи. Хиляди руснаци измират и от студ, изоставени от собственото си командване.
Финландия, януари 1940 г. Унищожена руска бойна част във финландската тайга.
Голямо поражение на живата сила на врага със силен деморализиращ ефект оказват и прословутите финландски снайперисти, най-известен ок които е легендарният Симо Хаюка. Този безстрашен финландец е най-обикновен финландски фермер, който години наред си изкарва прехраната със земеделие, а през зимните месеци и с лов в суровата тундра. През 1925 г. той отбива военната си служба и остава в гражданския резерв, където го заварва и нападението на Русия. Симо Хаюка и мобилизиран в 34 егерски полк, базиран край река Кола, където финландските войски отбраняват позициите си в съотношение 1 към 100.
Легендарният финландски снайперист Симо Хаюка – Бялата смърт
Полетата и долините на река Кола се превръщат в неговото ловно поле за агресори, а много скоро сред руснаците ще стане известен като „Бялата смърт”. Добре екипиран, подобно и на останалите финландски снайперисти, Симо Хаюка е в състояние с часове да дебне врага, легнал в снежните преспи при минус 30 градуса без да помръдне. За да не издава местоположението си преди изстрел той поглъща сняг, който да предотврати излизането на пара от дишането му. Мерникът му е безпощаден – 542 потвърдени точни изстрела на негова сметка. Руските военни правят многократни опити да унищожат легендарния снайперист с хайки, с масиран артилерийски обстрел, включително ангажирайки и най-добрите снайперисти на Червената армия. Те също се превръщат в пушечно месо за точното око на финландския селянин. Особеното при Хаюка е, че той не ползва оптически прибори, а разчита единствено на финландската винтовката М28. Счита, че отблясъците на оптиката лесно могат да издат позицията му. Симо Хаюка е ранен тежко от шрапнел едва в края на войната – на 6 март 1940 г., изпада в кома за 9 дни, но доживява до дълбока старост и се радва цели 96 години на независима, свободна и просперираща Финландия.
Междувременно под натиска на едномилионната армия малката финландска армия дава свидни жертви и почва да се топи – близо 30 000 загинали и 43 000 ранени. Финландското правителство до последно разчита на помощ от Великобритания, която е обещала британски и френски корпус от общо 135 000 войника (100 000 британци и 35 000 французи), но уплашени от съюзника на СССР – Хитлер, Норвегия и Швеция се страхуват да дадат достъп през тяхна територия да премине военен контингент и по този начин да нарушат своя неутралитет.
Е, въпреки това малко по-късно Хитлер напада и Норвегия, за което лично е поздравен от Сталин. Сталин ще поздрави Хитлер и за превземането на Париж, а за рожденния ден на Сталин, Хитлер ще му подари луксозен Мрецедес за подарък. Дружба, скрепена с кръвта на хиляди поляци, финландци, литовци, латвийци, естонци…
На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март то обявява, че приема условията на мирния договор, според който се променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14.10.1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г. В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий.
Какъв е ефектът днес?!
Днес в тези окупирани финландски земи цари типичната свинщина, характерна за много от провинциите на Руската империя. За 76 години експлоатация агресорът е оставил видими следи от присъствието си, в което всеки сам може да се убеди, ако се разходи сам или с помощта на Google street view.
Финланска земя, освинена от окупатора – днес Печанга, Русия
Бившето китно финландско градче Петсамо, днес е превърнато в неузнаваема кочина.
Типичен пейзаж от Печенга, Русия. Какво е изкъкал агресорът върху финландската земя…
Град Никел, Русия. Бивша финландска земя. Свинщина и мизерия царят повсеместно.
Град Ковдор, Русия, бивша финландска земя.
Град Ковдор, Русия. Бивша финландска земя.
Град Ковдор, Русия. Бивша финландска земя.
Само на километри от руската граница е разположено и финландското селище Ивало и следват китните и подредени финландски села, в които живеят финландци с 10 пъти по-големи пенсии и заплати от агресорите – окупатори.
Живеят горди, независими и свободни!
И богати !