От моя кореспондент в Москва.
Върви усилена агитационна подготовка за предстоящия парад на 9 май.
Да припомня, че в Деня на Европа, ден на Мира, Русия е единствената държава, която продължава да провежда военни паради и да дрънка оръжие. Е, понякога танкове гаснат на площада, ама това са подробности.
Но!
Какво забелязват зорките ми очи?!
Гледал съм документални кадри за превземането на остров Иво Джима, заснети от американски военни оператори през февруари – март 1945 г. и ясно разпознавам кадрите, които руските агитидиоти са използвали в пропагандните си материали. Е, толкова ли не намериха кадри от свои оператори или фотографи?!
Да поясня – в същия момент американската армия се бие на няколко фронта. В Тихия океан – срещу Япония, в Европа настъпва през Италия към Германия, а вече са отворили фронта през Франция, Белгия и Холандия.
Въпреки това, хиляди американски кораби не спират да доставят безвъзмездно оръжие, боеприпаси и продоволствия на СССР за милиарди долари – танкове, оръдия, самолети, дори цели кораби, джипове, двигатели, машини и оборудване за производство, ботуши, униформи, милиони тонове храни…(ако се вгледате в кадрите от влизането на Червената армия в София, ще видите че са с американски джипове и камиони).
Битката за остров Иво Джима е една от най-свирепите битки във ВВС. Счита се, че овладяването на острова практически решава войната срещу Япония, защото самотния японски остров насред нищото в Тихия океан отстои на около 1000 км. от Япония и се превръща в основна база за бомбардирането на Япония. В битката за острова, макар и малка по мащаб и брой на въоръжените сили, американците дават чудовищни загуби – над 28 000 жертви за няколко дни, от които 6800 убити. Нетипично жертване на жива сила за американската военна машина, чийто основен принцип е съхранение на живота на собствените войници. В кадъра, който руската пропагандна машина съвсем малоумно използва, е запечатан точно моментът, в който американски войници забиват знамето на върха на острова…
Е, за разлика от СССР, който окупира, експлоатира и освини цяла Източна Европа, американците протегнаха ръка на победена Япония, изляха милиарди долари в съвземането и възстановяването на победена Япония и само след няколко години се заговори за японското икономическо чудо. Същото се случи и със Западна Германия.
Днес победената тогава Япония, без да разполага с някакви сериозни запаси от природни суровини, нефт, газ, злато, диаманти и прочее, произвежда два пъти по-голям брутен вътрешен продукт от „победителя” Русия. Победена и окупирана Германия – също.
Е, те не правят паради и не дрънкат с оръжия. Те работят, творят, произвеждат. Не завиждат, не мразят. И гледат напред!
А някои руснаци продължават да живеят с лозунга „Напред към Берлин!“ Изписан на немските им или японски автомобили. А на нас ни остава само да добавим – „Да, напред…за резервни части…“