12631411_1000519093324314_1688223397882389803_n

Здравейте! Моят лик е на тази банкнота. Казвам се Стефан Стамболов. Продължител на делото на Левски.  Апостол на Вътрешната революционна организация. Революционер и истински патриот, милеещ за Родината. Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. подкрепих Съединението, за да се обединят поне две от разкъсаните от Русия части на България. После разбих на пух и прах превратаджии и метежници, платени руски мекерета, които искаха да присъединят независима България като губерния към Руската империя. Русия скъса дипломатически отношения с България и отказа да признае Съединенито. Дори насъска Сърбия да ни нападне. След като станах и министър-председател на България  от 1887 г. до 1894 година, по тази причина спрях да плащам задължението по „руския окупационен дълг“ , както сама Русия го заложи във временния Сан-Стефански договор и преписа в чл. 22 на Берлинсия договор. Дълг, който съставляваше 24 % от бюджета на княжеството.

По време на моето управление увеличих драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура. Завърших жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, София-Перник-Радомир,  Каспичан-Търново-Севлиево-Ловеч-Плевен-София, започнах и строеж на железница от столицата и за Македония, преустроих и разширих варненското и бургаското пристанище. Между 1887 г. и 1894 г. в България започнаха да работят 501  фабрики включително машиностроителни, барутни, обущарски, текстилни. Привлякох чуждестранни инвеститори, изпратих с държавна стипендия млади българи да учат агрономство в Европа. Внесох модерни земеделски машини, култивирани сортове семена и добитък. По време на моето управление България излезе на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението. 

Построих и модернизирах 1672 училища, 12 банки, 32 болници, прокарах 5300 км. шосета. Въоръжих армията с модерни пушки и скорострелни оръдия. Във всяко село издигнах ново читалище, организирах пощенските служби, построих сградите на Народното събрание, Българска академия на науките, Военното училище, Пощенската палата с модерна телефонна централа. Взех решения и заложих основите за построяването на Военния клуб, Централни хали, Светия синод, Синагогата, Центалната градска баня, Държавния музей, Обсерваторията.
Прокарах водопровод в София с витошка вода, кръстих улиците и ги осветих с нощно осветление.
Открих Пловдивското изложение, на което присъстваха 24 страни и бе посетено от 160 000 души. Лично аз представих пред гостите първия промишлено произведен български плуг, първата българска вършачка, първият български механизиран стан, първата българска парна машина, първата българска въздухонагнетателна помпа…Да продължавам ли?!

И ВСИЧКО ТОВА НАПРАВИХ АЗ – СТЕФАН СТАМБОЛОВ. ЗА 5 ГОДИНИ!!!
През 1895 г. Русия изпрати свои палачи за да ме убият и бях съсечен в центъра на София. Преди това организаторът на убийството ми Наум Тюфекчиев уби през 1892 г . българският външен министър в Цариград, укри се в руското консулство, а през нощта бе изведен с кораба „Русь“ и заедно с другите убийци бе зачислен на руска заплата, за да бъде изпратен в България след две години, за да ме посече.

Ето ви и текста на секретните грами на руските дипломатически агенти в Цариград и Одеса. Публикувани за първи път в книгата на Васил Коларов „Авантюрите на руския царизъм в България” през 1934 г. , за да се убедите, че мекеретата, пратени да ме убият, са вербувани  още през 1892 г. за да убият и моя външен министър Вълчович в Цариград.

1

Грама от дипломатическия агент в Одеса до външно министерство относно пристигането на убийците на българския външен министър Вълчович в окупирата тогава от Русия Одеса.

 

3

Писмо от руския посланик в Цариград, явно прочетено лично и от руския император Александър III, доказващо, че самият император е наясно със заговора за убийството на българския външен министър.

 

4

Първото споменаване на организатора на убийството на Стамболов – Тюфекчиев.

 

5

Грама от архива на Външното министерство на Русия, която доказва, че организаторът на убийството Тюфекчиев е закрилян и от органите на руската полиция.

 

6

Грама, доказваща, че организаторът на убийството на Стамболов вече е финансиран. Впоследствие всички убийци ще бъдат зачислени на руска заплата.

Бях убит жестоко от руските мекерета. Цялото ми лице бе насечено, двете ми ръце бяха почти напълно отсечени, а дясното ми око бе извадено. Умирах три дни в страшна агония, но успях да разпозная  и назова убийците си, които по-късно бяха заловени и осъдени на смърт. По-късно бяха помилвани от продажното русофилско правителство.

В деня на убийството ми българска правителствена делегация пристигна в Петербург за възстановяване на дипломатическите отношения с Русия. Императорът Николай II Българомразец не я прие. Бях  все още жив. Агонизирах три дни. Едва, когато императорът получи телеграмата, че съм починал от раните си, прие делегацията. След моята смърт България поднови плащанията по „руския окупационен дълг“… През 1915 г. император Николай II Българомразец ще нападне България по суша и море, през Добруджа и в гръб, през Македония, за да се стигне до най-унизителното военно поражение на Русия и най-унизителния мирен договор за Русия – Брест-Литовския договор, подписан пред победителят България точно на 3 март 1918 г. Договор, с който от лапите на империята бяха откъснати над 1 милион квадратни километра.

   Тюфекчиев си намери заслуженото и през 1916 г. бе застрелян с шест куршума по заповед на Тодор Александров близо до мястото, където бях посечен…
А ДНЕС БАНКНОТАТА, НОСЕЩА МОЯ ОБРАЗ СТРУВА 880 ПРОДРАНИ РУСКИ РУБЛИ.