Генерал – лейтенант Иван Колев със своя боен кон Пирин. В памет на героя , когото всички уж българи забравиха за пореден път.
(снимка от архива на историка Янко Гочев)
На генерал-лейтенант Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Конницата на генерал Колева“ от 1916 г., публикувано в стихосбирката „Нови екове“.
На 03.09.1916 г. ІV-та конна бригада в състав 400 кавалеристи от 6-ти конен полк от дивизията на ген. Колeв влиза в срещен бой, унищожава авангарда и разгромява крупна румънска част, подкрепена с артилерия и руска кавалерия, охраняващи подстъпите към превърнатия в крепост Тутракан. 4000 румънци, руска кавалерия и артилерия срещу 400 български кавалеристи!!! Ген. Колев използва непознат дотогава нов тактически подход и разполага българските кавалеристи във формация „клин”, като по протежение на формацията разполага и мобилни картечници, качени на здрави карети. Когато конната бригада тръгва в галоп към противника, който изобщо не очаква атака от такъв малоброен противник, картечниците започват непрекъснат, масиран огън в движение, врагът започва да се свлича на гроздове, румънската пехота изпада в паника и панически хуква назад към руската кавалерия, готвеща се за атака, когато ги застигат връхлитащите български кавалеристи с извадени саби. Започва сеч, а после и преследване на бягащите румънци и казаци. Врагът дава загуби от 650 убити и 730 пленени. За съжаление и ІV-та конна бригада дава 15 жертви. След тази битка в кратки срокове са освободени Добрич, Силистра, Тутракан. Румъния и Русия са изтикани отвъд Дунав, а по-късно българската армия победоносно влиза в Букурещ…Този подход към битката и новаторска тактика е усвоен и доразвит по-късно от руски и немски генерали и става известен като „блицкриг”.
„О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!“
ще напише Иван Вазов по повод размазващата победа на храбрата българска войска.
Българска Добруджа, която Русия харизва на Румъния още през 1877 г. като компенсация за анексирането на Бесарабия, най-после е освободена.
Телеграма до Генералния щаб от командващия варненския гарнизон Ген. Кантарджиев
Подобен тактически подход генерала използва при освобождаването и на Добрич, където неговата кавалерия се изправя срещу 30 руски ескадрона. Попиляни са като пилци от лисица.
Конната дивизия на Иван Колев участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия
заедно с бойното й знаме и командира.
Впрочем България е нападната и в гръб, през Македония, където заедно с френски и италиански войски са дислоцирани два руски експедиционни корпуса с общ състав от 20 000 щика и 1000 офицери и подофицери, командвани от ген Дихтерис. Попиляни са също. През 1917 г. заради деморализацията и липсата на боен дух общото френско командване ги разоръжава.
На 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред победителя България и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския. С този договор от алчните лапи на империята са откъснати над 1 милион квадратни километра и днес се казват Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Молдова, Грузия и Армения…
Началната страница на Брест-Литовския договор. Оригинал.
Дата на подписване на договора е избрана от победителя България, настояла пред съюзниците Германия, Австро-Унгария и Турция да се подпише точно на тази дата. Заради цялата антибългарска политика на Русия, заради схизмата против Българската църква от 1872 г., заради коварните договори на Русия – Райхщадското споразумение от 8 юли 1876 г. и Будапещенската конвенция от 15 януари 1877 г. , заложили основите на Берлинския договор и разпокъсали българските земи и нация, заради огромната, непосилна издръжка на „руския окупационен корпус“, както самите те са го нарекли в чл.8 на Временния Сан-Стефанския договор, преписан и в чл. 22 на Берлинския договор – издръжка, която България е принудена да изплаща до 1902 г., заради поредицата от преврати, метежи, убийства на български политици и патриоти, организирани от руската дипломация, заради вероломното нападение над България…
Днес пред Народното събрание би трябвало да стои паметникът на този истински български офицер и патриот, а не на чужд император, опитал се да прибави още една губерния към империята си.
Впрочем ген. Колев е потомък на бесарабски българи, завлечени от България още през 1820 г. на ангария в „омразните руски пустини“, както ги нарича друг велик българин – Георги Раковски в брошурата си „Руската убийствена политика за българите“ през 1861 г.