Та тъй, понеже Кремъл издигна поредна „масонска” кандидатура за президентските избори на някакъв учен от БАН, се присетих за един действителен случай в нашата съдебна практика през 70-те години, показващ нивото на съветските учени и техните производни клефуци в България.
Покрай тая работа ще стане дума и за едни роми, ама не за тия, дето постоянно се пише и говори, а за потомствени ковачи от карнобатските села, които от 300 години си вадят хляба с чука и длетото, медните казани и прочее…
През 70-те години заради няколко големи строителни обекта е отпусната валута по „Второ направление“ – западните държави и са закупени професионални и скъпи перфоратори-къртачи Hilti.
Естествено комунистическите цървули, правили поръчката, не са се сетили да предвидят, че рано или късно видиите на бургиите и длетата ще се захабят и купуват само къртачите с по един прилежащ комплект.
След като ги изхабяват, машини за десетки хиляди долари спират да работят. Директорите на няколко големи национални обекта отправят искане за закупуване на бургии и длета, но в хазната няма и цент. Отново. През 1969 г. зам. управителя на БНБ Луканова (сестра на Андрей Луканов) е написала доклад до Тодор Живков, че в хазната за пореден път няма и цент за погасяване на задължения към Московска народна банка от 50 милиона долара.
Отказано е отпускане на още валута за закупуване на оригинални длета и бургии.
Нашите партийни умници разпитали учени в БАН дали могат да възстановят видиите към длетата и бургиите, да се запоят нови. Питали и съвеЦките другари. Ядец. Не разполагаме с технологтията, не можем да го направим, бил отговорът.
Усетил пазарната ниша поради личен контакт с един от директорите, бай ром от едно карнобатско село, в което от 300 години потомствено фамилията му се занимава с железарство, ковашки услуги и най-вече производство на медени казани за ракия, решил да припечел от държавата.
Директорът се свързал с други директори и започнало едно префактуриране между ДСО-та, едни врътни, ум да ти зайде. Понеже по онова време няма как държавна фирма да закупи от частно лице, се наложило да префактурират през поредица от фирми, включително и като „отпадъци”, само и само да не усетят от Стопанска милиция.
Та, първо ямболска държавна фирма купува „скрап“, препродава го на врачанска, тя на варненска и така по веригата. Естествено, уши има навсякъде и Стопанска милиция решила да провери до последно по веригата и за беда стигнали до бай ром.
Ужас! Спекула! Измама! Кражба на социалистическа собственост! Разхищение!
С бай ром гърмят и една камара директори.
Веднага е образувано наказателно производство, а на бай ром искат 10 години затвор.
За да го обвинят и в измама, т.е. , че е продал фалшиви бургии свикват петорна експертиза от професори и академици от БАН, които трябва да констатират дали продадените бургии и длета със заварени видии от бай Ром са некачествени и се ощетява държавата.
Тука обаче настъпва немислимото. Учените констатират след многобройни тестове и експерименти, че видиите на бургиите и длетата, заварени от ковача не отстъпват по качество и издръжливост на оригиналите.
Въх, ко праим ся?! Текста за измама не минава, ама остават другите текстове.
Та го попитал съдията как е успял да запои видиите към метала. А ковачът му казал:
– Ееее, убава работа, другарю съдия, ти искаш 10 години затвор да ми даваш, пък аз да ти изкажа, ай тъй на, тайните на занаята. Че аз, едно желязо като го погледна и пипна, веднага разбирам колко въглерод има, на колко градуса е излязло от пещта и го знам, щото половин век разтопявам и кова, па и баща ми и дядо ми и неговия дядо и прадядо.
И се разбрали. Срещу намалена ефектива присъда (мисля, че беше 2 години) бай ром издал тайната.
Вкарали в пещта тръба на прахосмукачка, ама закрепена от другата страна, да духа. После пробвали. Видията в центъра, в най-горещото, тялото на длетото – леко встрани и като почервенеят едновременно – слепвай и блъскай с чука.
Не станало от раз.
Сложили към системата втора прахосмукачка. Пак не станало.
Накрая включили и трета. Едната прахосмукачка духа с тръбата в другата, тя в третата и накрая тръбата – в центъра на огъня. Арт-композиция един вид.
И тогава успели да разгорят така въглищата, че успели да постигнат точна температура. И станало.
И после – всички налични длета и бургии по същия начин.
Оттам насетне съвеЦките и родните учени се научили да скрепяват видии към бургии и длета.
Толкоз относно съвеЦката наука за днес.
