12191592_959525397423684_8998308277595702523_n

Държа в ръцете си оригинала на  книгата на Димитър Благоев „Принос към историята на социализма в  България” от 1906 г. и намирам удивителна аналогия на  анализите му в наши дни.

Едва ли и 1% от т.нар. „социалисти“ са чели трудовете на Благоев.

Untitled

Иначе нямаше да посмеят да се наричат социалисти.

Другото е русофилски суеверия, както казва и Димитър Благоев, визирайки една сива и безпросветна маса от заблудени българи, превърнали се в слепи слуги на руския империализъм.

Всъщност БСП отдавна се е превърнала в едробуржоазна реакционна партия. Социалният елемент в нея е застъпен единствено и само за целите на предизборната демагогия, както и в концепцията й за социални подаяния към определени социални групи, чрез които реализира политическото си присъствие – основно пенсионери и ромско малцинство. Там вече имат и дългогодишно коалиционно партньорство.

Както и с посестримата си по кремълска линия ДПС – паразитна структура, създадена от Кремъл с помощта  и съдействието на Държавна сигурност, верният слуга на КГБ.

Неслучайно и най-реакционните промени в законодателството са дело на БСП и се подкрепят от тях. Достатъчно е да споменем само фундаменталната промяна  на ГПК през 2008 г., с която банките се приравниха с държавните институции при събиране на вземанията и промените, които развързаха ръцете на частните съдебни изпълнители.  Да не споменавам плоският данък, облагащ с еднаква ставка както последния бедняк, така и милионерите в БСП.

През последния четвърт век БСП ясно доказа едробуржоазния си манталитет. Цялото политическо ръководство на партията е съставено от милионери – едри фабриканти, търговци на ток, хотелиери, банкери, застрахователи, арендатори, търговски представители, фабриканти  и едри земевладелци. Има ли смисъл да споменавам почетния руски консул Георги Гергов и империята му, Гущеров, Дъбов…Списъкът е дълъг.  Дори и привидно скромният Георги Кадиев може да се похвали със завидни успехи, а семейната им фирма , собственост на съпругата му „Енерджи съплай” ЕООД” е отчела официално през последните 4 години над 420 000 000 лв приходи от търговия с ток. Скромността краси човека. В дългия списък можем да добавим десетки милионери, свързани по един или друг начин с БСП и куфарчетата с пари, които се раздадоха в началото на прехода. Има ли смисъл да припомням кой е Людмил Стойков, собственикът на к.к. Дюни и приятелството му с Георги Първанов. На последния дори синчето се сдоби с хотел за някакви си 7 000 000 лв. Валентин Златев, Петър Манджуков, Николай Вълканов, Гриша Ганчев, Пешов, Божков, Арабаджиев, братя Галеви…Все имена, тясно свързани със „столетницата”. Пропускам десетки и не това е целта на тази статия. Тези факти са очебийни и всеизвестни. Срещу много от тези бизнесмени от години се водят дела за източване на ДДС и акциз за десетки милиони и стоят на трупчета в прокуратурата. Случайност?!

Самият Кирил Добрев дори беше заловен при акция на ГДБОП с крупна сума пари при внасянето им от Сърбия. О, минало незабравимо…Последният път, когато го видях управляваше Мерцедес Е 55 AMG. Самият председател на партията не слиза от мазния служебен  мерцедес, а да не припомням самозабравилата се социална министърка с тоалети за петцифрени суми. Изобщо, марката Мерцедес се превърна в любима за социалистическия елит. Символ на социален просперитет.

Много от партийните дейци пък се превърнаха в дистрибутори на големи западни фирми по линия на дипломатическите си контакти. Довчера плюеха и заклеймяваха капитализма, докато тайничко са си договаряли алъш-вериша.

Да си спомним и кадрите с работниците на Ковачки, които се биеха заради боновете за храна, които им подхвърля ръководството. Да си спомним за нечовешките условия на труд в изпарената от взрив фабрика „Миджур”, където загинаха 15 работника.

Тези „бизнесмени” се нуждаят от покорни и зависими хора, доведени до отчаяние и несигурност, от хора, които се страхуват за утрешния ден, от работници, които едва преживяват и свързват двата края, за да бъдат максимално покорни и зависими. В бизнес практиките на комунистите се включва и добре познатата тактика „разделяй и владей”. Сред работниците им има внедрени хора, които освен, че слухтят за недоволни, всеки месец разпространяват слухове колко е тежко положението, как няма пазар за въглищата примерно или как пазарът се свивал  и предстоят съкращения. Целта е работниците да се държат в постоянен страх от съкращения и да се настройват един срещу друг, за да се предотврати в зародиш всяка форма на стачни действия, търсене на трудови права и искания за увеличаване на заплатите.

Синдикатите?! Тълен пашак. Поначало те са създадени за да обслужват същите едри феодали и основно се използват за политически натиск, когато голямата баница не може да бъде разпределена. Факт, доказал се с времето. Синдикатите са притурка към едрия бизнес.

Всъщност не само на централно ниво БСП е едробуржоазна по състав и мислене. В общинските ръководства изобилства също от местни дерибеи, едри арендатори, фабриканти и всякакъв вид „бизнесмени”.

Има ли смисъл да припомням кой и защо създаде групировки като СИК, ВИС, Мултигруп?!

Има ли смисъл да припомням, че през 1996 г. 12 банки в България бяха фалирани по време на правителството на Жан Виденов. Тогава над  300 000 000 000 лв. (триста милиарда) необезпечени кредити бяха раздадени основно на приближени на ръководствата на тези банки кръгове, а финансовата система на държавата бе срината умишлено. Днес, след разсекретяване на досиетата на Държавна сигурност ние вече знаем, че всичките тези 12 банки бяха ръководени от кадри на Държавна сигурност и БСП.

БСП, като наследник на БКП, наследи и нейния апарат.

Един апарат, който 45 години паразитираше на гърба на хората – работници и селяни. Един апарат с привилегии, добавки, надбавки, който живееше като буржоазия. Но за разлика от истинската буржозия този паразитен апарат  третираше подчинените си като роби. Българинът нямаше право да пътува зад граница. Българинът нямаше право да има не фабрика, ами цехче, мандричка дори. Българинът не можеше да изпрати децата си да учат в престижен университет.  Намаше право да има нива, трактор. За виц срещу властта  пребиваха и осъждаха. На границата застрелваха в гръб при опит за бягство. Да не споменавам концлагерите и десетките хиляди избити без съд и присъда.

На централно и местно ниво тези търтеи получаваха огромни за времето си добавки за храна и представителни нужди. Суми, които надхвърляха заплатите на трудещите се обикновени българи. По същество още по това време апаратът на БКП вече се бе превърнал в особен вид дребна буржазия, с буржоазни привички и манталитет. Само че от феодално-буржоазен тип.

За бога, няма да забравя една картинка, докато бях на бригада като ученик. Двадесетина баби на полето, скършени в кръста, цял ден наведени, чоплят земята, а край тях се върти мазния партиен секретар, изпреварен от шкембето си с 5 минути, одумва ги, после сяда във волгата, отпрашва нанякъде, после пак се връща, пак им се кара нещо, после идва при нас, учениците,  вика, ръкомаха, заплашва. Урод. Тотален урод, който през живота си не е съградил с ръцете си нищо, който и запиняк за кочина дори не е слагал,  но крещеше и се пенеше на възрастните жени, които работеха цял ден на полето за 2 лева надник.

Ето това се нарича убийство. Да убиеш народа си. Да го принизиш до скот и да го накараш да мисли, че тези 2  лева са подаяние, че дори не ги заслужваш. Е, успяха  у мнозина да втълпят това и даже да ги накарат да  чувстват благодарни. То и прасето е доволно, когато в копанята му сипват помийка и не търси друга кочина.

Е, след 10 ноември дирижирано, организирано, по подобие  и по команда на господарите си в Кремъл този паразитен апарат изведнъж осъмна като едра буржоазия . Фалираха умишлено стотици предприятия, за да ги изкупят за без пари, наляха държавни пари и създадоха първите частни банки, станаха застрахователи, от които всички се страхуват…Изобщо, идилия.

На идеологическо ниво – пълен тюрлюгювеч. Няма Маркс, няма Енгелс, няма нищо. Ленин вече е неудобен за целите на новоизлюпените капиталисти.  Довчерашните комунисти изведнъж осъмват „социалисти”. Същите, които след 1944 г. преследваха, вкарваха в концлагери и затвори, избиваха истинските социалисти и земеделци, изведнъж се писаха социалисти. Само дето наследиха всички дивиденти на престъпната си власт и не се отрекоха от тях. Нито пък се отрекоха и осъдиха престъпленията, които извърши паразитният им апарат и хилядите им еничари.

Е, в партията имаше и идеалисти. Малко, но имаше. Познавам такива. Те останаха извън схемите, извън далаверата. Някои от тях напуснаха редиците, обезверени и погнусени  още веднага след 1990 г., когато станаха известни фактите около концлагерите, масовите убийства и престъпленията на комунистическия режим. Други пък, наивно продължиха да вярват на един идеал и да подкрепят сляпо престъпната клика, която превърна успешно един идеал в средство за печалба и разграбване на национален ресурс. Какво да правиш?! Суеверия…

В голямата си част членската маса на партията се състои от хора над средната възраст, бюрократи и чиновници, управленски персонал и тук-там по някой заблуден младеж, клефук на стар партиен род.

Много от партийците  се разроиха в меастази в т.нар. опозиция, създадена от самата власт,  други се прикачиха към паразитни политически структури като НДСВ, ВМРО, Атака – всички до една – деривати на Кремъл. Дори ако погледнем ръководния състав и парламентарната група на ГЕРБ ще открием доста бивши партийни кадри да се мъдрят там днес.

Истината. Тя е по-проста и от БСП.

Истината е, че ако на 9 септември 1944 г. България не беше прегазена от Червената армия, ако не беше окупирана за 3 години от 300 000 окупационен корпус, много от тези партийни фунционери днес щяха да пасат патките на село и да викат подир овцете :

” Ииииии бре, гя-гя-гя, къдя през мамулята, вашта мама!” И това щеше да бъде основният им фразеологичен запас.

В което няма нищо лошо, защото все пак щяха реално да допринесат за брутния ни вътрешен продукт, вместо да го разграбват. А и щеше да отговаря на интелектуалният им потенциал.

Кремъл ги постави на власт. За да обслужват имперските му интереси, за да изплащат на окупационния му корпус издръжка, по-голяма от бюджета на България, за да предават цели 45 години цялата ни селскостопанска продукция под себестойност, за да им изкупат всевъзможните боклуци и безсмислено въоръжение,  за да предат  и целият златен резерв на БНБ от 32 тона злато само за периода от 1960-1964 г. след като преди това от хазната е ошушкан и последния лев, за да осъмне България през 1989 г. с над 10 000 000 000 долара външен дълг.

Колко са това ли? 600 000 000 пенсии като тази на баба ми тогава. Или 200 000 000 заплати като тази на баща ми тогава.

И понеже споменах Кремъл и неговите слуги тук – да си дойдем на думата и да видим какво казва Дядото, а и някои други видни истински  социалисти по въпроса.

С едно единствено уточнение – за разлика от истинската българска буржоазия, която с труд и предприемчивост гради и трупа десетилетия наред, започнала своя възход още по времето на Османската империя, както и самият Благоев отбелязва, новата псевдобуржоазия придоби активите си наготово, чрез разграбване на държавния ресурс и труда на милиони българи. И днес ние можем да видим как те, заедно с руските им господари, владеят над 80 % от икономиката на България. И неслучайно България продължава да бъде най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

Днес, от позицията на времето, отчитайки приликите в имперската руска политика и нейния обслужващ персонал тук, можем да видим колко прав е бил Благоев по отношение на генералните изводи, макар и извлечени през призмата на лявото мислене. И няма как да е иначе, защото и лявото и дясното би трябвало да защитават българската национална кауза и интерес. Уви, днес ние ясно виждаме, че в България нито лявото е ляво, нито дясното – дясно. Нито пък българско.

Та, какво пише Благоев:

«Преди всичко, една разпокъсана, следователно, слаба България означаваше за руската дипло­мация още по-голямо привързване на масата от  българ­ския народ към Русия, още по-голямо подхранване на русофилството в България, на суеверието за „освободителната мисия“ на руския царизъм  на Балканския Полу­островъ, особено спрямо българите.» – пише Благоев.

1

 

Верен анализ на коварната руска политика, довела до разпокъсването на българските земи със сключените с Австро-Унгария на 8 юли 1876 г. Секретно Райхщадско споразумение и последвалата го секретна будапещенска конвенция от 15 януари 1877 г., заложили основите на Берлинския договор. (виж тук приложените оригинални текстове – http://istinata.bg/?p=62 )

«От друга страна, една турска област,  макар  и автономна, каквато се явя­ваше Южна България, представляваше за Русия в  бъдещата и дейност против Турция една точка, населена с едно признателно към  „освободителката“, следователно, с приятелско население, която тя  може да обърне в една много сгодна база за прехвърляне военни сили и опътването им  към  Цариград.» – добавя Благоев, а днес ние можем да видим правотата на тази теза, доказана от друг виден функционер на лявото движнеие в България – Васил Коларов. През 1934 г. Коларов е допуснат по линия на Коминтерна до архивите на руското външно министерство с цел да представи на българите колко коварна и двулична е била имперската политика на Русия към България и публикува секретните грами на руските дипломатически мисии на Балканите от това време в книгата «Авантюрите на руския царизъм в България» през 1934 г.. Там ясно се вижда как руската дипломация прави всичко възможно да осуети Съединението, как организират преврати, метежи, как подкупват български политически дейци и то с парите, които българският народ изплаща по т.нар. «руски окупационен фонд, как се организират убийства на български патриоти. В книгата си «Авантюрите на руския царизъм в България» Васил Коларов е изложил доста показателни грами на руските дипломатически мисии:

2

Руският консул в София докладва на външният министър Гирс, че трима български политици са подкупени с парите, които българският народ изплаща за издръжката на руския окупационен корпус. Дори уверява, че предателите са подписали клетвена декларация за вярност към руския император.

3

От други грами, публикувани в книгата на Васил Коларов, се вижда и как руският консул в Цариград, както и властите в Русия впоследствие  подпомагат убийците на българския външен министър Вълчович в Цариград, включително и пратеният по-късно в България Наум Тюфекчиев, който да организира убийството на българския министър председател Стефан Стамболов.

4

Грама от дипломатическия агент в Одеса до външно министерство относно пристигането на убийците на българския външен министър Вълчович в окупираната тогава от Русия Одеса. След убийството на Вълчович, те се укриват р руското консулство в Цариград, откъде през нощта са изведени и с руски кораб са прекарани до Одеса.

6

Грами от посланика в Цариград и от директора на полицията в Одеса, където за първи път се споменава и организаторът на убийството на Стефан Стамболов – Наум Тюфекчиев, изпратен две одини по-късно в България за да организира убийството на българския министър-председател. В последната грама се вижда, че руското мекере вече е платено. По-късно Тюфекчиев ще бъде официално зачислен на заплата.

 

Но да се върнем към Благоев…

Какво пише той за българската буржазия под турско владичество, както сам го нарича Благоев:

«Но ако селските революции свършиха с несполука, друга една революция в същото време вървеше  побе­доносно към своята цел. Това беше градската, буржуаз­ната мирна революция. Разцъвтяването на градовете, на индустрията и търговията в тях  бърже издигна търговско-индустриалната класа, която застана на чело на националното движение. Тя основаваше търговско-индустриални  колонии вън от България — в Цариград, в прочутия преди освобождението Балъ-капан, център на богатите български търговци, абаджии и терзии…Още преди издаването на Гюлханския Хати-шериф тази нова класа започна отварянето на народни училища. В 1835 год. Априлов основа на свои средства в родния си граъ, Габрово, първото българско училище, известната по-подире Първа българска гимназия, която носи неговото име. В същото време в търговския град Свищов гръцкото училище  обърнато в славяно-българско. Богатиге братия Чалжкови от Копривщица в 1836 год. основаха в този цветущ и богат градец  тогава третето българско училище. Слъд  появяването на Танзимата броят на българските  училища бърже порастна. В 1845 год. броят им достигаше вече 53 народни училища. Заедно с разпространението на училищата, развива се и книжнината, тгвди всичко, разбира се,.учебната. Но от 1844 год, започна да се развива и периодическият  печат, вестници и списания, които бърже растат  в  брой. По такъв начин  в  България към  началото на втората половина от 19 вък  се извърши един  пълен  прерат, една мирна революция в  обществените отношения и понятията. Националният дух  се подигна неимоверно, националните стремежи придобиха непреодо­лима сила, като намериха реален  израз  в  националната борба с  „фанариотите“, в борбата за църковна самостоятелност .»

7

Развивал се печата…За разлика от комунистическото време, когато на българите беше забранено да издават вестници, да публикуват,  когато забраняваха музиа и книги, а за разпространение на позиви вкарваха в затвор и пребиваха. А днешния печат, нали се сещате на кого е собственост?! Както и другите средства за масово осведомяване, пърдон, манипулиране.

«Борбата беше най-буйна и най-силна в Цариград , дето на чело стояха големи търговци и заможни майстори-занаятчии; в  България — в  крайбалканските паланки и градове, в  които разцъвтяваше едрото занаятчийство и манифактурно-фабричното производство, като в  Габрово, Търново, Самоков , Сливен , Карлово, Калофер , Копрцвщица, Котел  и т. н.»  добавя Благоев.

Димитър Благоев не забравя да спомене и основната роля на основоположника на национлано-освободителното ни движение Георги Раковски  и неговото виждане за Русия и руския империализъм, изразени в брошурата му от 1861 г. «Руската убийствена политика за българите»

«Патриотът Сава Раковски, след  като се убеди, че войните на Русия с  Турция принасят  само пакости на българската народност  с  изтребването й през  време на продължаването им или след  тях и с  изселванието на голема част в  Русия, и след  като изгуби надеждата да се освободи България чрез  намесата на съседните и европейски държави, дойде до убеждението, че освобождението ще дойде от  едно възстание на българския народ.»

 8

Благоев ясно посочва истинките цели на руския империализъм:

«И наистина, в 1877 година Русия обяви война на Турция под  знамето: „за осво­бождението на християните“. Както сега е известно, под  това знаме се криеха съвсем  други цели. Преди да обяви войната, Русия бе  влезла в  споразумение с Австрия, според  което последнята добиваше правото да окупира Босна и Херцеговина, а Русия правото да действува с  развързани ръце  против  Турция и в  откъснатите от  нея области.»

 9

Той проследява и коварните дипломатически ходове на руската дипломация, довели до разкъсване на българските земи, предварително договорени с другата доминираща империя в Европа – Австро-Унгарската още на 8 юли 1876 г. с Райхщадското споразумение.

Последното бе една доста хитра дипломатическа игра от  страна на Русия. Като предвиждаше, че надеждите, които възлагаше върху руско-турската война, ще бъдат  осуетени от  Берлинския конгрес , от  събранието на дипломатите в  Берлин, Русия, очевидно, мислеше да убеди българите още повече в  нейните безкористни на­мерения спрямо България и на Балканския Полуостров  с  предвиждането в  С. Стефанския договор  една С. Стефан­ска България, в  която да влизат  всички турски области, които се сметат  за български. Идеалът  за С. Стефанска България, тъй тържествено признат  от  Русия чрез  С. Стефанския договор , требваше, от  една страна, да премахне подозренията на българите частно и на народностите на Балканския Полуостров  спрямо тайните наме­рения на руската дипломация и, от  друга, — да привърже към  нейната политика българите, да увеличи суеверието в  масата на българския народ  за „освободителната мисия“ на Русия в  света. Руският  царизм имаше твърде голема нужда да подържа това суеверие както на Балканския Полуостров  и изобщо вън  от  Русия, тьй и вътре сред  масите на руската империя.

10

Благоев, подобно на възрожденските дейци като Стамболов и Захари Стоянов, както и на по-голямата част от прогресивното българско общество, добре е разбрал истинските цели на руския империализъм и ясно е показал начинът на домогване, чрез който смята да ги осъществи имперската политика.

 

„На Берлинския конгрес руската дипломация имаше да защищава само руските  интереси. В  тях влизаше, без  съмнение, да окупира Северна и Южна България, както Австрия окупира Босна и Херцеговина. Но щом   руската дипломация се убеди, че окупирането е невъзможно, то разделянето им  от  Бер­линския конгрес  не само не се явяваше против интересите на Русия, но, напротив , тъкмо отговаряше на бъдещите  й планове на Балканския Полуостров . Една С. Стефанска България, една голяма България — това не беше в неин  интерес . Преди всичко, една разпокъсана, следователно, слаба България означаваше за руската дипло­мация още по-голямо привързване  на масата от  българ­ския народ  към  Русия, още по-голямо подхранване на русофилството в  България, на суеверието за „освободителната мисия“ на руския царизъм  на Балканския Полуостров , особено спрямо българите. От  друга страна, една турска област , макар  и автономна, каквато се явя­ваше Южна България, представляваше за Русия в  бъдещата и дейност против Турция една точка, населена с едно признателно към  „освободителката“, следователно, с приятелско население, която тя може да обърне в  една много сгодна база за прехвърляне военни сили и опътването им  към Цариград. Поради това руската диплома­ция не само не можеше да бъде против плана на Берлин­ския конгрес за раздляне  на България на две независими една от  друга части с различно политическо по­ложение, но тя вьзставаше и против протестите  на насе­лението  за това раздъпяне. Така че, освобождението на Северна и Южна България не беше в  същност  плод  на „освободителната мисия“ на руския царизм , а плод  на неговата завоевателна политика и на противодействието на другите европейски сили. Ако да нямаше последното, сигурно освобождението“ щеше да се свърши с покоряването на двете части от  България под  руския деспотизм

От ясно, по-ясно. Времето наистина показва правотата на тези думи и истинските цели на руския империализъм.

Благоев яснсо осъзнава, че сред новопоявилата се политическа класа има национални предатели, които обслужват чужди имперски интереси, докато пълнят собствените си гуши за сметка на народа и ясно посочва механизмът, който улеснява тази схема:

«Русофилското суеверие на масата се явява в  ръцете на буржоазните партии и котерии инструментьт, с  който те си служат, за да изтръгват  нейната подържка в  борбите си и неусетно да я събличат.»

 12

По отношение на Съединението и опитите на Русия да го провали, Димитър Благоев пише:

Всичко това, обаче, съвсем  не беше по угодата на руската дипломация и съгласно с  нейните  планове в  България и на Балканския Полуостровъ. По­ради това тя пусна в  ход  всички средства, за да махне княз  Батембергъ от  България. Още при провъзгласяването на Съединението тя настояваше, заедно с  избягалите  от Южна България русофили, „лъжесъединисти“, в  Цариградъ, пред  турското правителство да се окупира Южна България отъ турските войски и по такъвъ начин  да се осуети Съединението и да се направи положението на Батемберг в  княжеството невъзможно.

«След свър­шването на сръбско-българската война тя употреби вси­чки усилия да омаловажи победата на България, да представи Батемберга за размирник  на Балканския Полуос­тров  и да осуети печалбите от  победата. И наистина, българското правителство бе принудено да сключи мир  с  Сърбия без  всекаква контрибуция, без  да си повърне разноските по войната, предизвикана от  Сърбия.»

13

 

 

„Русофилите, а имено цанковистите в  Северна Бъл­гария и „съединистите“ или „лъжесъединистите“ в  Южна България, и преди Съединението беха слепи оръдия на руската политика в  България и на Балканския Полуос­тров . Но при Съединението и особено след  свършването на сръбско-българската война и сключването на мира те се предадоха на руската дипломация с  всичкото си безу­мие.» пише Благоев. Малко по-нагоре в текста става ясно, че в опита си да се противопоставят на руските експанзионистични планове българските правителствени среди дори са правили опит да сключат отбранителен военен съюз с Турция. 

15

 Вече цитирах и грамите на руските дипломатически мисии по отношение на Съединението и опитите за неговия провал, публикувани от Васил Коларов. В една от тях се обсъжда точно този вариант, който ще даде повод за повторна окупация на България и възможност на Русия за ново нахлуване:

14

Преди време публикувах по-подробно  имперската им гнусотия, извършена против България и който иска да се запознае по-подробно, може да го стори тук:  http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54185-progovaryat-taynite-ruski-grami-za-saedinenieto.html%7D

Само ще добавя една грама на руския дипломатически агент в София Неклюдов до външния министър Гирс, от която става ясно отношението на българския народ към продажните русофилски мекерета и безсилието на тази безродна пасмина, която се опитва да вкара България в  капана на Руската империя чрез поредица от преврати и метежи, финансирани и подпомагани от Русия. В отдела публикация ще проследя чрез секретните руски грами всички опити за метежи, преврати и убийства на български патриоти, организирани от руската дипломация.

17

Благоев, изследвайки политическата корупция и продажност на русофилите, финансирани с пари от Русия, и то от «Българския окупационен фонд» – парите, които българският народ изплаща за издръжката по  временното руско управление, стига до извод:

«Очевидно стана, че Русия искаше да направи от България една руска провинция. Тя даже се опита да натрапи на  България свой комисар  за управител , като прати един  генерал , който да предизвика смут, да свали регенството, което управляваше до избирането на нов княз.»

Благоев проследява и фиаското на руския генерал Каулбарс, който се опитва да организира съпротива срещу българските патриоти и армията, застанали на страната на Стамболов. Самият генерал Каулбарс е изгонен като мръсно псе от Русе, а в Шумен е посрещнат враждебно от шуменци и се налага полицията да охранява къщата, в който отсяда, за да го спаси от линч. Благоев прави оценка на участвалите в този процес, като недвусмислено определя русофилите като „ЧЕРНИ ДУШИ – ПРЕДАТЕЛИ“

18

После Благоев проследява и следващите руски гнусотии, извършени срещу България през 1887 г.

«След като не сполучи да свали чрез агитацията на своя пратеник-генерал регентството и да вземе управлението в ръцете си, Русия започна да заплашва България с  окупа­ция. За да подкрепи русофилите и чрез  тях  да произведе бунтове, Русия изпрати в  Бургас  неколко военни параходи. Но това само още повече засили русофобите( патриотите, б.а.). В  късо време България се покри с  патриотически орга­низации, с дружини „България за себе си“, един  вид  народна милиция за защита на отечеството от  предателиге. На чело на тия дружини застана почти всичко по-живо от  интелигенцията. Целата млада генерация на ин­телигенцията се увлече в  тях . Борбата на русофобите против  русофилите наистина взима характер  на борба за запазване националната самостоятелность от  посеганията на Русия и на нейните приятели в вътре в  страната, които действуваха чрез  военни съзаклятия, въоржени чети и убийства, устроявани с  руско злато.»

19

Днес, от позицията на времето, ние можем да видим, че следвайки една нормална логика, макар и през призмата на класовия подход при изследване на историята, Благоев е достигнал до удивително верни и точни анализи на реалността.

Питаме се какви ли щяха да бъдат днес анализите му за руския империализъм, влиянието му в България и отношението му към българските русофили (впрочем, то други русофили няма).

В едно можем да бъдем сигурни – Дядото се върти в гроба си, когато в парламента на трибуната застане депутат, който се нарича социалист.

И за да не си помислят хората, че основателят на българската левица, (впрочем основател и на първата социал-демакратическа структура в Русия, за което е арестуван и изгонен през 1885 г.) е единственият, който споделя тези виждания, само ще споделя и написаното от един от най-видните социалисти по онова време, съмишленик на Благоев и заел също като Благоев марксистки позиции – Георги Кирков –Майстора.

Няма защо да се чудим на разбиранията на Благоев, Кирков и тогавашните истински социалисти, застанали на марксистки позиции, защото още през 1853 г. в поредица от статии по Източния въпрос Маркс и Енгелс определят Русия и руското племе като паразитни и завоевателни.

Малко преди Русия да нападне България през 1915 г. в пореден опит да си присвои Балканите и проливите:

Георги Кирков пише: „Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украйна, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави“. („Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри. – България и интригите на Русия”, С., 1914)

Пророчески думи, впрочем, споделени в този смисъл и от българския митрополит Методий в брошурата му „Погромът над България. Виновникът.” Издадена през същата 1914 г.

Пророчески думи, които ще се сбъднат много скоро. На 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България и нейните съюзници – Германия, Австро-Унгария и Турция и ще подпише най-унизителния договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, с който от лапите на паразитната империя са откъснати над 1 милион квадратни километра, а на картата на Европа се появявят свободните и независими държави, разбили оковите на руския империализъм Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Грузия и Армения.

Е, питам ви сега – що е социализъм и има ли той почва у нас?! А има ли социалисти?!